Днес пътешествието ще ни отведе на границата между Тайланд и Малайзия, на остров Ко Аданг, част от тайландския национален парк Тарторо. В допълнение, към безбройните непокътнати уединени плажове, този остров е опасан с коралов риф и дори непрофесионален гмуркач, може да се наслади на разнообразните морски обитатели. Навътре в острова, покрай безбройните водопади и ручей, можете да се потопите в богатата растителност и биоразнообразие. Вечерите може да ги прекарате наблюдавайки звездите на телескопа предоставен от малкия музей използван и като рецепция на парка.
Не ви ли се е искало да отидем на плаж, без чадъри, навалица, шамандури, спасители, екскурзоводи, all- inclusive, капанчета и по-големи капани, ресторанти и атракциони, отричащ заводската мечта от времето на плановата икономика. По принцип може и да си платите за нещо ексклузивно. Най- скъпите хотели са тези, в който има по-малко бетон, природата не е унищожена, за да се съберат повече стаи, гората не е изсечена, а е естествена част от резорта с индивидуални вили, със собствен басейн, с огромни паркове, в които бихте могли да имате лично пространство. В най-скъпите хотели ще получите персонален иконом, който ще се стреми да задоволи всичките ви нужди. Няма да се храните на „соц“ блок маса, а готвачът ще приготвя ястия съобразно вашите диетични предпочитания и нужди. Цената винаги се определя от това което ще видите през прозореца си, колкото по-хубав е изгледът, толкова по-скъпо е мястото. Това ексклузивно преживяване може да си го подарите и сами, само на цената на една нощ в скъп луксозен резорт. Аз мога да ви помогна с организирането на пътешествие до част от изгубения рай, защото той си е там и ви чака. Нужна ви е по-голяма и удобна раница, за да я напълните с безцените спомени, които ще съберете по пътя. Само трудните пътища водят до незабравими гледки, така че моля ви обувките да са удобни и здрави, да потегляме!
(Наслаждавам се на залеза на остров Ко Аданг)
Само минутка, преди да ви разкажа как да стигнете до там искам да ви направя Герои в това пътешествие, а вие ще бъдете такива, дори само за това че го избрахте. Вие ще бъдете част от един нов вид туризъм, който е с грижа за природата, за местните общности, ще ви интересува, къде отива печалбата, дали е с мисъл за природата, която бихте искали и вашите внуци да видят, дали остава в местните общности по целесъобразен начин. Може да го наречете екотуризъм (но е доста по-различен от изтъркани изрази подхвърляни от хора които нищо не са видели или просто искат нещо да скрият от вас), устойчив, природосъобразен, но това е начин разумно да запазим заобикалящата ни среда за поколенията след нас. А вие в допълнение ще получите много, ще може да създавате запомнящи се преживявания! Може да научите за местната култура, местната природа, да пробвате от местните производители. Запознавайте се с хората, които живеят на тези места, говорете си с тях, създавайте приятелства, говорете си с тях за неща от живота, както и за техните мечти. Интересувайте се от локалната история и обичаи, но не онези организираните от някой на заплата, на тях никой не вярва вече, та вие ставате част от една нова група пътешественици, интелигентни, инициативни, критични. Посещавайки национални паркове, вие вече сте промяната, дори и със скромния си принос, дори с това че ще популяризирате невероятните си преживявания с приятели и ще промените отношението към природата.
(С приятелите ми от местният патрул за опазване на природата, с които все още поддържаме контакт и си помагаме, кой както може)
Но да започнем с пъешествието. Малка справка в скайсканер(портал за сравнение цените на билетите) показва, че двупосочен билет от Истанбул до Куала Лампур е най-изгодният избор – около 1200 лв. на човек. Ползвайте страници, които сравняват цените на билетите, търсете промоции от последната минута. Няма нищо лошо в това да сте пестеливи, дори да имате много, изхарчете ги за нещо стойностно. Виза може да получите на летището, това е валидно почти за цяла Азия, обикновено е едномесечна. Но въпреки всичко, глава не боли да проверявате предварително за такива детайли за местата, които посещавате.
От Куала Лампур (една друга моя любима дестинация, за която ще ви разкажа някой друг път) трябва да вземете вътрешен полет до остров Лангаве – цената е около 120 лв. двупосочен. Хубаво е да планирате пътуването си предварително и да сте си купили билетите, въпреки че най-голямото удоволствие е на летището да решите, накъде да полетите. Да бъда откровен, почти навсякъде из Азия (около две години), където и да съм пътешествал е било с еднопосочен билет и съм оставал на едно място толкова, колкото ми харесва, като съм избирал новата си дестинация интуитивно.
От централния порт на Лангаве ще ви е необходима „speed boat“ за Ко Липе, пътуват сутрин в 9.30 и следобяд в 2.30, маршрутът отнема около 2 часа, а цената е към 20 лв. в двете посоки. Задължително си изберете място до прозореца, заслужава си това което ще видите.
Ко Липе е малък туристически остров с размера и усещането за Равда до 90-те. Но не е мястото, към което ви водя, въпреки че е изключително популярна туристическа дестинация. Виза ще получите на влизане в острова, около 20-тина лева (месечна) може да я удължавате до 3 месеца, ако след това ако искате да останете в Тайланд, ще трябва да напуснете границата и да се върнете обратно за още 3 месеца. В случая, лодка обратно до Лангаве и следобяд се връщате. Да продължим към Ко Аданг. От централния плаж, където е и митнечиският контрол, ще ви се наложи да походите 15-тина минути до Sunset Beach, друг популярен плаж, откъдето може да наемете малка традиционна тайска моторна лодка – цената е към 20 лв. Непременно им кажете да ви свалят на рецепцията на Националният Парк, има и един скъп хотел, на някакъв местен велможа, който е малко извън картината, но навсякъде за съжаление има хора които злоупотребяват със системата. Тези лодки ги има и на брега на Ко Аданг и може да ги използвате като такси, ако имате нужда да си презаредите провизиите или просто да си припомните, какво означава цивилизация. Препоръчвам ви от Ко Липе да си купите местна сим карта с достатъчно интернет, покритие има и на другия остров. Възможностите ви за нощуване са няколко бунгала с умопомрачителна гледка или палатки до плажа. Цените варират от 10 до 50 лева. За бунгалата се правят предварителни резервации на страницата на националните паркове, обикновено възможности за няколко дни престой. Но ако сте достатъчно нахални и съобразителни, може да останете и месец без резервация. Срещу малко доплащане на хората, който са в националният парк, те могат да ви доставят всичко необходимо, да имате всекидневен рум сървиз, та дори собствен готвач. Съобразителноста е необходима из цяла Азия, както и да се отблагодарите на добрите хора за услугите, от които бихте иматли нужда.
Музеят на рецепцията на Парка, останки от риба, която не бихте искали да видите докато се гмуркате. Пожелавам ви да срещнете огромните костенурки, пъстрите риби и не се плашете от някоя заблудена безобидна акула.
Какво може да правите на острова?
Зависи си единствено и само от вас, няма аниматори, ръководители и програма. Забравете за план графика, вие сте вече модерни номади. Можете да отидете на плаж, безкрайни пясъци, на друг плаж с кану, корали, риби окъпани в цвят, гора, планини, водопади, варани, маймуни, птици, неколцина хубави хора и един малък музей с праисторическа риба, Коперник на стената и телескоп отвън, защото любовта към природата е безкрайна, защото заглеждайки се надълбоко в нея, ние можем да разберем всичко.
(Плажа до палатките, в далечината се вижда излизащ двуметров варан. Не се страхувайте, в импровизираното ресторантче жените го хранят и се отнасят с него като с домашен любимец. Въпреки че не се престраших да го погаля, но не съм и сигурен дали тези гущери им харесва това, все пак не са котки.)
Храната, вкусна, какво друго да ви кажа! Аз съм вегетарианец и имаше разнообразие в малкия ресторант на Ко Аданг, както и от местните пазарчета на Ко Липе- плодове, зеленчуци. Но ако обичате риба със сигурност има, какво да опитате. Препоръчвам ви тамошната Том Ям (супа, може да бъде с морски дарове или вегетарианска) и Па Тай (паста по тайски, като 50% трябва да са зеленчуци). Определено кухнята е пикантна, но с изразено люто. Традиционно се сервират 3 вида люти чушки и захар за овкусяване. Съобразено е с климата, а и предпазва от различни инфекции. Почти през целия ми престой в Азия, който си бе години, всеки ден приемах изклютилно люто, както го правят местните и мога с гордост да заявя, че нямах никакви чревни или хранителни проблеми, който са типични за европейците попаднали там.
На острова има електричество в два интервала, 10:00 – 12:00 и 16:00 – 20:00 вечерта, така че използвах хладилниците на локалния ресторант, за да си съхранявам продуктите. Хората са много дружелюбни и ми позволяваха да съм дори и част от кухнята им, като си правех от време навреме шопска салата или англииска закуска, които разбира се споделях и с тях.
(Семейство маймуни, живеещи наблизо. Да знаете, че могат да ви идват на гости, ако оставяте плодове отвън, изключително дружелюбни и забавни съседи.)
(Един от водопадите навътре в острова. Стига се по пътеки използвани от патрулите. Ако сте достатъчно комуникативни и общителни, като нищо да ви „разкарват“ със тях по острова.)
(С няколко тамошни рибари бракониери изпращаме слънцето, китара, тайски песни и неизтриваеми спомени)
Азиатските „Баварци“
Когато ви разказвам за Тайланд, не мога да не разкажа за Германия, немско ми е. Удоволствието от това да сме видели доста свят е възможността да сравняваме и откриваме прилики и разлики. Това са толкова отдалечени места на картата, а на моменти приликите са фрапиращи, дори и в това че присъства изразът „да се наслаждаваш на природата“, „любов към природата“. Определено има, какво да научим в България от опита на Тайланд в отношението към природата, не като към неизчерпаем ресурс за лично удоволствие. Но това ни е неприятната част от едно наследство, от което все още не можем да се оттърсим, когато някои, за да си оправдаят заплатите и бюрата, бяха решили да подчинят природата.
Историята е такава – 1896 год. е основан Кралският Горски Департамент, който променя статута на горите на национално богатство. Първоначално проучванията се правят от датчанин, но в последствие първият ръководител на департамента е англичанинът Х. Слейд. Гората става защитена, но достъпна, благодарение на германския научен подход в лесовъдството, наследил британския колонялен след Втората Световна Война. Германия съумява, при население от 80 милиона да подържа 30% от територията си в гори, а Тайланд 30% от територията си я превръща в национални паркове.
(Как е възможно, най- интелигентните създания обитавали тази земя, да унищожават дома, на който живеят?- Баронеса Дейм Гудал, британски приматолог и антрополог, посланик на Мира към ООН)
Официализираното сътрудничеството между Тайланд и Германия за устоичиво развитие датира от 1956 год., като включва над 300 реализирани проекта. Идеята е да посрещаш настоящите нужди, без да правиш компромис с това което ще намерят бъдещите поколения, а природата е основното. Това е ангажиране на публичния, частния сектор, както и на местните общности да намерят баланса между природата, икономиката, социалните нужди и културата. Основните проекти са в сферата на екологията, зелената енергия, съхранението на околната среда и биоразнообразието. Нещо повече, Тайланд се превръща в образователен център за устойчиво развитие за цяла Азия, на базата на кооперирането с Германия.
(Палатките в гората до плажа, където може да нощувате)
Интересният въпрос е, как за 60 години, под силното немско влияние се обръща обществото и отношението му към природата? Две думи, могат да обяснят как Тайланд се превърнал в Азиатската Бавария- Па (дива гора) и Сапайакон Памай (гората като ресурс). Гора в тайския смисъл на думата е тропическа джунгла, трудно проходима и пълна с живот. Още при царуването на Крал Маграй (13-ти век) е издаден указ, който е в сила почти хилядолетие, хората които изсичат гората превръщайки я в обработваема почва се освобождават от данъци за три години. Можем да отдадем заслуженото на британски и немски влияния. Но в тайския език, Па има малко по-широко значение, то е че гората е мистично място, извън пределите на хората, място изпълнено с приказен живот. Това не означава, че в тези гори не живеят хора, обитавани са от отшелници, но във философията им е залегнало противопоставяне на материалният свят и откриване на духовния (абстрактния).
(Гората Химафан, обграждаща връх Меру – Хиндуистка Митология. В модерен Тайланд, идеята за „природа“ е отново извън човешкото владение. Природата е сведена до понятието „символичен капитал“, разбирането че е нещо от което всички се нуждаем, но и ще имаме нужда за в бъдеще. Не е това, което можем да влезнем, да го изсечем, изядем или изпием, а след нас потоп. Защитените територии в Тайланд включват, 147 национални парка, 58 резервата, 67 зони, в които ловът е забранен (по принцип, ловът в цивилизования свят е изключително скъпо занимание и финансира опазването на природата), и 120 горски парка.)
Но не си мислете че туризмът не е печеливш сектор за Тайланд, а екологията е някаква утопична идея небазирана на печалба, напротив. Опазвайки природата си, Тайланд съумява да създаде изключително позитивен образ прд западните високо платежноспособни туристи, да привлече огромен брой посетители, започвайки от масовия туризъм, който е концентриран в няколко точки, до ултраскъпия сектор, в който цените започват от няколко хиляди нагоре на нощ. В цифри: формирал е 18.4% от вътрешния продукт, през 2019 год. Ръстта от 2000 год. до 2019 год. е от 10 милиона на 39 милиона посетители, като всеки от тях средно остава за престоя си в Тайланд 3 000 лв. Данните са от националния им статистически институт. За сравнение според даните на родния статистически институт, средно всеки чужденец посетил България за 2019 год., като в тях се включват и 20% с цел бизнес, и 10% други причини, е оставил 720 лв. Като в топ 10 на посетителите, които формират 60% от потока към нас са от нашите съседи Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония, Украйна, Русия, Полша (единствената, с която нямаме обща граница, но имаме общо минало) и Сърбия.
И за да завършим пътешествието, в което вие вече сте герои в опазването на природата, открили един нов вид туризъм, позволете ми да ви разкажа за едни местни герои:
Траш Хирос (Герои Боклуджии).
Препоръчвам ви да участвате в седмичните почиствания на островите. Събирателната точка е всеки понеделник, около 9:30 часа до пешеходната улица на съседния остров Ко Липе, около Кафе Липе. Забавно преживяване, което ще ви срещне с различни интересни хора, а и може да разберете, какво означава „свободен активен гражданин“. Въпросът е, нужна ли е държавна регулирана политика, или дори един човек може да е промяната? Хубаво е да не забравяме наследството си от държавното и регулираното. Бюрокрацията води определено до трагедията да се отнасяме с природата като обект и ресурс. Докато един, свободен швейцарец (изкарващ парите си сам, без програми, съботници, субсидии, грантове, бюджет), обичащ природата, може да промени много, сам, да заразява с ентусиязъм и да пренася и променя отношение. Дариус е швейцарски природозащитник, който живее на Ко Липе, собственик е на Кафе Липе, което разполага с завидна библиотека (да ви прилича на някого 😉 ), вкусно кафе, невероятни палачинки, както и традиционна тайска кухня и се намира на централния плаж. Препоръчвам ви Дариус, дори само за разговор, интересен събеседник, който дори ако имате проблем може да бъде полезен. Ако решите да предприемете пътуването, свържете се с мене, а аз ще ви свържа с Дариус, хора сме, за да си помагаме и да правим света около нас по-добър.
(Кафе Липе, остров Ко Липе)
Автор: Илиян Кузманов
Kommentare