В неделя (28 януари) военните режими в Буркина Фасо, Мали и Нигер обявиха, че напускат Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) с незабавен ефект, заявявайки, че тя е станала заплаха за държавите членки. В изявление лидерите на трите държави от Сахел заявиха, че това е "суверенно решение" да се оттеглят от западноафриканския блок "незабавно".
Решението на страните беше обявено в съвместно изявление, прочетено по националната телевизия на Нигер. Освен това военните лидери твърдят, че искат да възстановят сигурността в своите страни, преди да организират избори.
"След 49 години доблестните народи на Буркина Фасо, Мали и Нигер със съжаление и голямо разочарование констатират, че организацията (ECOWAS) се е отдалечила от идеалите на своите бащи основатели и духа на панафриканизма", се казва в изявлението на полковник Амаду Абдрамане, говорител на нигерската хунта.
Те също така обвиниха 15-членната групировка, че не е в състояние да допринесе за борбата им срещу бунтовниците, свързани с "Ал Кайда" и "Ислямска държава". "Организацията особено не успя да подпомогне тези държави в тяхната екзистенциална борба срещу тероризма и несигурността", добави Абдрамане.
ECOWAS заявява готовност за "решение чрез преговори
След като Буркина Фасо, Мали и Нигер обявиха незабавното си изтегляне, в неделя (28 януари) ECOWAS излезе с изявление, че е готова за "решение чрез преговори". Трите държави са "важни членове на Общността" и блокът "остава ангажиран с намирането на решение на политическата безизходица чрез преговори", заяви ECOWAS. Организацията добави още, че "все още не е получила пряко официално уведомление" от страните за тяхното напускане.
Борейки се за овладяване на джихадисткото насилие и бедността, режимите са имали обтегнати връзки с ECOWAS, особено след военните преврати, осъществени съответно в Нигер през юли миналата година, Буркина Фасо през 2022 г. и Мали през 2020 г. Тогава трите държави бяха временно отстранени от западноафриканския блок, като Нигер и Мали бяха изправени пред тежки санкции.
През последните месеци те втвърдиха позицията си и обединиха усилията си в "Алианс на държавите от Сахел". През септември Франция изтегли войските си от региона на Сахел, разположен по протежение на пустинята Сахара в цяла Африка, което засили опасенията от конфликтите, разпростиращи се на юг до държавите от Гвинейския залив - Гана, Того, Бенин и Кот д'Ивоар.
Руски войски се разполагат в Буркина Фасо
В началото на седмицата, Сряда(24/01/24) в столицата на Буркина Фасо Уагадугу пристигна контингент от руски военнослужещи, което изглежда е първото значимо разполагане на руски войски в тази западноафриканска страна, съобщиха двама чуждестранни източници по сигурността в четвъртък. Отношенията на ръководената от хунтата държава с Москва са в центъра на вниманието, откакто тя изгони френските войски в началото на 2023 г., подхранвайки спекулациите, че ще задълбочи връзките си с Русия в областта на сигурността, подобно на съседно Мали, където действат руски наемници от "Вагнер".
Каналът "Африкански корпус" в приложението за съобщения "Телеграм", който твърди, че е свързан с руското министерство на отбраната, заяви, че група от 100 военнослужещи е отпътувала за Буркина Фасо, за да "гарантира безопасността на лидера на страната Ибрахим Траоре и буркинабския народ". В близко бъдеще ще бъдат изпратени още 200 души, съобщиха оттам в сряда.
Снимки, публикувани в Телеграм в сряда от "Африканска инициатива", прокремълска руска информационна агенция, която се занимава с африканските въпроси, показват мъже в армейски униформи, които разтоварват оборудване от самолет с руско знаме и размазан номер на опашката. Самолетът, изобразен на нажежения от слънцето асфалт, е Ил-76, който отдавна е работният кон на руската армия. От "Африканска инициатива" съобщават, че снимките показват пристигането в Уагадугу на 100-те руски военнослужещи, които според тях ще обучават буркинските си колеги и ще помагат за патрулирането в опасни райони.
Разполагането ще увеличи опасенията на Запада относно разширяващото се влияние на Русия в региона на Сахел в Африка, където поредица от преврати доведоха до идването на власт на приятелски настроени към Москва хунти в Мали, Нигер и Буркина Фасо, променяйки облика на дългогодишния регионален конфликт с бунтовници, свързани с "Ислямска държава" и "Ал Кайда". Възможно е на хоризонта да се появи по-нататъшно сътрудничество. Военните лидери на Нигер и съседен Чад направиха отделни официални посещения в Москва през януари.
Руска продоволствена дипломация
Два дни преди решението, в Петък(26/01/24)Буркина Фасо съобщава, че е получила 25 000 тона безплатна пшеница от Русия. Потвърждавайки новината в петък, един от министрите нарече доставката "безценен подарък". Връзките между Москва и Уагадугу се засилват, откакто военните взеха властта с два последователни преврата през 2022 г. Миналия месец Русия отново отвори посолството си в Буркина Фасо, което беше затворено след разпадането на Съветския съюз.
В същото време Буркина Фасо се дистанцира от Франция и миналата година нареди на войските ѝ да я напуснат. Буркина Фасо е една от най-пренебрегваните кризи в света, твърдят хуманитаристи. По данни на ООН около една четвърт от всички деца под петгодишна възраст са със забавен растеж, а повече от три милиона души са изправени пред остър недостиг на храна. Западноафриканската държава се бори с продължаващо от години ислямистко въстание, което е принудило повече от два милиона души да напуснат домовете си. Всяко четвърто училище е затворено, тъй като е твърде опасно за децата да го посещават.
Русия е един от най-големите производители на зърно в света и според оценки на САЩ през тази финансова година се очаква да изнесе около 45 млн. тона пшеница.
Изолираната европейска сила, осъждана от голяма част от международната общност за воденето на война в Украйна, се стреми да задълбочи съюзите си в Африка и на други места. По време на церемония в петък външният министър на Буркина Фасо Карамоко Жан Мари Траоре заяви, че пратката пшеница от Русия ще помогне на страната му да се насочи към "развиване на собствения си производствен капацитет, за да спрем веднъж завинаги зависимостта от храни от чужбина".
Нанди Соме Диало, министър на солидарността и хуманитарните дейности на Буркина Фасо, заяви, че правителството е "възхитено" и нарече доставката на зърно "безценен подарък", от който ще се възползват вътрешно разселените и уязвими хора. Путин обеща да изпрати зърно на шест африкански държави - Буркина Фасо, Зимбабве, Мали, Сомалия, Централноафриканската република и Еритрея. Той също така обяви облекчаване на дълга на континента в размер на 684 млн. долара. Това също са държави, в които са били извършени преврати или които като цяло са нестабилни.
Руска ядрена дипломация
Миналото лято Буркина Фасо подписа споразумение с Русия през юли за изграждането на атомна електроцентрала, която да увеличи енергийните ѝ доставки. По-малко от една четвърт от населението на страната има достъп до електричество. Въпреки растящото руско влияние в областта на икономиката, дипломацията и отбраната, Буркина Фасо, която е богата на злато и други полезни изкопаеми, отрича съобщенията, че е плащала на руски наемни бойци, като им е давала права върху мини в страната.
Руската стратегия
Руският лидер се опита да се възползва и от надигащите се в Африка панафрикански антиколониални настроения(подклаждани от руската пропагандна машина работеща изключително успешно в Африка), като цитира икони като Нелсън Мандела и се позовава на наследството на бившия египетски президент Гамал Абдел Насър и на убития конгоански лидер за независимост Патрис Лумумба. Част от по-широката стратегия на Москва в тази нова офанзива във войната ѝ със Запада в Африка е да заеме местата, от които съперниците ѝ са изхвърлени след военен преврат. Това се наблюдава в Мали и Буркина Фасо. По време на протестите в подкрепа на преврата в Нигер светът видя повторение на случващото се в осеяната с преврати Африка - протестиращи развяваха руски знамена и скандираха в подкрепа на Русия.
Как пропагандната машина на Русия променя разказа за Африка
"Хибридните" инструменти за водене на война, включително пропаганда, измама и други невоенни тактики, се използват, за да се нарушат западните интереси на континента и да се поставят държавите и другите под влиянието на Москва. Чрез проруски настроени инфлуенсъри и хиляди онлайн тролове, използвайки смесица от истини, полуистини и теории на конспирацията, Русия успява изключително евтино да получи огромно влияние в прояденият от бедност и кризи Африкански континент. Кремъл използва разочарованието на континента и историческата солидарност със Съветския съюз, за да разпространи своите версии за история и събития, изключително успешна манипулация използвана в Източна Европа. Посредством копуването на определени "говорещи глави" в медииното пространство(или в алтернативни социални медии), Русия успява да създаде желани настроения в определени общности, не само сривайки авторитета на Западните си конкуренти, но и създавайки благоразположение за установяване на приятелски диктаторски режими. Пропагандните разкази по естествен път проникнат сред населението. "Говорещите глави" създават образите на неоправдани, неизвергнати аутсайдери мъченици, кичещи се с аурата на герои, които пораждат несъзнателна емпатия сред недоволното население, като по този начин изключително ефикасно засяват внушенията на Кремъл. Това е много по-органично, защото това са реални хора ловко използващи езика на обикновените хора, професионално манипулиращи публиката, като крайният резултат за Африка е жесток военен режим спонсориран от Кремъл, с огромно обществено одобрение.
Адама Диабате, виден малийски(където руски наемници пристигнаха миналата година по покана на правителството) медиен експерт, който има симпатии към Москва, казва, че руските военни "инструктори", които са все по-видими в западноафриканската страна, се ползват със "100-процентово" доверие от страна на населението. "До последния селянин в последното село, ако ги попитате кой работи в интерес на африканците, те ще кажат Русия", казва той. "За по-малко от година новодошлите са направили повече за противодействие на джихадистките бунтовници, отколкото бившият колониален владетел Франция за почти десетилетие", добави той. Мнението на Диабате е едностранчив разказ за събитията в страната, където руски наемници, са обвинявани от правозащитни групи в безразборни убийства.
Но проблемът излиза извън Мали и Африка, международната политика на Русия се радва на симпатии в голяма част от континента. Красноречива бе позицията на африканските нации относно нахлуването на Русия в Украйна - нарушение на международното право, което 26 африкански държави отказаха да осъдят в ООН.
Русия е улеснена от спомените за финансовата и военната подкрепа, която Съветският съюз е оказвал на африканските освободителни борби, поради което Москва все още е добре дошла в голяма част от континента. "Съветският съюз е създаден, за да свали царизма и стария феодален ред. Това е, което [руският президент Владимир] Путин представлява за много хора", казва Тревор Мануел, бивш финансов министър на Южна Африка, която се въздържа да осъди нахлуването на Русия в Украйна. "Кремъл гледа на Африка като на все по-важен театър за проектиране на сила", казва Самуел Рамани, автор на предстояща книга за участието на Русия в Африка. "Те работят със съществуващите автократи и създават авторитарен модел на стабилност, който приравняват с антинеоколониализъм."
Централноафриканската република е една от страните, в които Москва упражнява контрол върху пропагандата. Русия се включи преди пет години, когато правителството в Банги се обърна към Москва с молба да помогне за победата над бунтовниците, които обсаждаха столицата. "В момента това е по-лошо от обикновена пропаганда - те оформят вътрешната политика на Централна Африка", казва западен дипломат в ЦАР. "Пропагандата е организирана [от Москва] и е много добре направена".
Междувременно в Мали Русия успешно замъгли дебата за престъпленията след своята намеса. Проучване на Хюман Райтс Уоч установи, че седмици след пристигането си наемниците, действащи заедно с малийските войски, са екзекутирали около 300 души в град Мура, включително заподозрени джихадисти и симпатизанти. Камерън Хъдсън, бивш служител на ЦРУ, който понастоящем работи в мозъчния тръст "Център за стратегически и международни изследвания", заяви, че във франкофонска Африка проруските настроения са обратната страна на силните антифренски чувства. "В Мали те описваха отношения, в които французите се държаха грубо с малийските си партньори, не споделяха разузнавателна информация, задълбочаваха племенните, регионалните и културните различия", каза той за деветгодишната военна интервенция, която приключи с напускането на Франция миналата година. Анализаторите твърдят, че ако някои проруски разкази са се появили органично, то други са били манипулирани или подсилени от руски групи.
Meta, компанията майка на Facebook, има екип, който се занимава с разкриването на "координирани операции за влияние", които използват фалшиви акаунти, за да създават илюзията за широко разпространени убеждения. Откакто Мета започна да издирва такива операции през 2017 г., тя заяви, че е открила около 150 мрежи по целия свят, от които 30 са насочени към Африка. Високият дял подчертава това, което според анализатори и дипломати е възгледът на Москва за континента - с 54 гласа в ООН, огромни запаси от стратегически метали и най-бързо растящото население в света - като централен в битката ѝ за контрол на глобалния разказ.
Ръководителите на Meta заявиха, че няколко от усилията, които прокарват определена линия, като същевременно прикриват истинския си произход, са свързани с Путин. В пропагандния разказ, вместо да бъде агресивна имперска сила, Русия е шампион на изоставащите страни срещу ръководената от САЩ хегемония. Путин прокара тази линия в една от официалните си речи по повод анексирането на четири региона в Украйна, в която обяви Запада за "расисти", които третират по-бедните страни в Африка и другаде като "васали".
Една от операциите за оказване на влияние, разкрити от Meta, е насочена към Судан. В доклад от 2021 г. компанията съобщава, че е премахнала мрежа, управлявана от местни судански граждани от името на лица, свързани с руската Агенция за интернет изследвания, базирана в Санкт Петербург ферма за тролове, финансирана от Пригожин(чиято дейност премина в ръцете на воените след неговата смърт), според американските власти. Мрежата за "чуждестранна намеса" е включвала 83 акаунта във Facebook и 49 в Instagram, с общ брой последователи от почти 500 000 потребители. Те са разпространявали проруски и антизападни послания в момент на голяма нестабилност след свалянето на диктатурата на Омар ал-Башир. Съдържанието възхваляваше Русия, представяше някои лидери като пионки на САЩ и изтъкваше ползите от предложената нова руска военна база в Порт Судан.
Акаунтите също така популяризираха руската щедрост. Размерът на помощта, предоставяна от Москва, е незначителен в сравнение с този на много западни държави, но в онлайн съдържанието се появяваха изображения на помощи, украсени с руското знаме и арабски текст, който обявяваше "От Русия с любов" и "С любезното съдействие на Евгений Пригожин". Историите бяха възприети от суданската информационна агенция "Суна" и разпространени в цялата страна.
Теса Найт, която разследва мрежи за дезинформация в DFRLab, заяви, че руските групи предпочитат да работят с местно съдържание, тъй като е по-трудно да се създадат убедителни материали на чужд език. Някои проруски материали в Судан се появяват на арабски език с грешки, които изглеждат така, сякаш са били преведени през Google Translate, добави тя.
Мрежите за дезинформация също са обвинявани, че разпространяват собствено антизападно съдържание. Миналата година Франция установи нещо, което според нея е било опит за инсцениране на фалшиво "клане" в Мали. Тя публикува кадри на войници, които определи като принадлежащи на "Вагнер", които погребват трупове в пясъка пред военна база, наскоро освободена от френските войски. Франция заяви, че кадрите трябва да бъдат споделени в интернет, а нейните войници да бъдат подведени под отговорност. DFRLab заяви, че кадрите показват промяна в цвета на пясъка след напускането на френските войски, и добави: "Каквото и да се е случило [в базата], то се е случило, след като [французите] са я напуснали.
Новопридобитото влияние на Русия в ЦАР означава, че всеки в Банги, който се противопоставя на Москва, бързо е бил затварян, казва Ролан Маршал, френски експерт по региона във френския университет Sciences Po. Критиците на проруската позиция са били отвличани, а президентът Фаустин-Аршанж Туадера е бил на практика държан като "затворник" от охраната на Вагнер, изпратена да го защитава, казва Маршал. Но Блез Дидасиен Косимачи, промосковски коментатор в ЦАР, който отрича твърденията на западното разузнаване, че е финансиран от Русия, заяви: "Хората говорят, че руснаците убиват хора и не спазват човешките права - това са глупости". Членовете на неговата 45-хилядна политическа групировка Plateforme de la Galaxie Nationale Béafrika понякога носят тениски с надпис "Je suis Wagner", което означава "Аз съм Вагнер". Според един от редакторите на радиостанцията, Москва финансира и радио Lengo Songo на ЦАР. Навлизането на интернет в страната е слабо и радиото продължава да бъде влиятелно. "Плаща Руската федерация", казва редакторът, говорейки при условие за анонимност. "Голяма част от финансирането ни идва от посолството. Те имат делегат, който идва и проверява съдържанието."
Макар че опитите на Русия да разпространи своята версия за събитията в Мали са по-скорошни, те се оказаха ефективни. Камиса Камара, министър в малийското правителство, което беше свалено с преврат през 2020 г., заяви, че пропагандата подхранва изкривената представа, че Франция е подвела Мали и че Русия се е притекла на помощ. "Ако Франция не беше дошла да спаси Мали от терористичната заплаха, половината страна щеше да падне в ръцете на джихадистите. Това е просто факт", каза Камара. Но за Диабате френската намеса се оказа провал. "Единствената страна, която наистина се бори срещу терористите в света днес, е Русия", каза той. Отхвърляйки критиките към новата посока на Мали, той добави: "Искам западните държави да спрат да ни тормозят за Вагнер. Те трябва да спрат да не уважават африканците."
Какво губи ЕС
Нигер, Мали и Буркина Фасо се присъединиха към лидерите на своите хунти, за да отпразнуват решението на френския президент Еманюел Макрон да изтегли войските си от Нигер, считайки го за победа срещу неоколониализма.
Нигер е последната стратегическа база за западните сили, участващи в борбата срещу вдъхновените от ислямистите бунтове в региона. Преди Нигер френските войски бяха изхвърлени от Мали и Буркина Фасо, които след това влошиха условията за сигурност на своите територии. И в двете страни също има военни режими. Реакцията на Франция на превратите в бившите ѝ колонии разпали антифренски настроения, което отслаби влиянието ѝ на място. В тези страни много граждани смятат, че западните сили, и по-специално Франция, подклаждат конфликтите. Това мнение е още по-силно след кризата в Нигер, където Франция е обвинявана, че контролира огромните уранови ресурси на страната, за да задоволява енергийните си нужди, докато страната-източник няма надеждно електроснабдяване. За Европейския съюз, в който членува Франция, трите държави бяха от решаващо значение за филтрирането на нелегалните мигранти, които се насочват към Европа през опасни маршрути в пустинята Сахара.
Comentarios