На 7 юли 2017 г., след като президентът Доналд Тръмп и президентът на Русия Владимир В. Путин си стиснаха ръцете в Хамбург, Германия, за да приключат първата си среща на четири очи, държавният секретар Рекс Тилърсън излезе от стерилната конферентна зала, извади бележки от джоба си и предаде на разтревожените сътрудници на Белия дом резюме.
„Имаме работа, която трябва да свършим, за да променим мнението на президента за Украйна“, каза г-н Тилърсън. Държавният секретар току-що беше наблюдавал как г-н Путин, бившият шпионин на КГБ, изнася майсторски клас в стремежа си да формира мисленето на новия американски президент.
Според трима американски служители, които са били в Хамбург за срещата на върха, г-н Тръмп, който е дошъл на срещата, въоръжен с ястребски позиции, изготвени от неговите съветници, така и не се е отдръпнал. Срещата е нещо като историческа бележка под линия за президентството на Тръмп. Тя отдавна е в сянката на срещата на върха с г-н Путин през следващата година в Хелзинки, когато г-н Тръмп се прочу с това, че вярва на думите на г-н Путин, а не на собствените си разузнавателни агенции по въпроса дали Русия се е намесила в президентските избори през 2016 г.
И все пак внимателното разглеждане на срещата на върха в Хамбург и на месеците, които я предшестваха, помага да се обяснят корените на често пренебрежителното отношение на г-н Тръмп към Украйна.
Според интервюта с американски и европейски служители и съюзници на г-н Тръмп, както и според разкази в мемоарите, срещата в Хамбург се вписва в едногодишен модел, в който ескалиращата политическа неприязън към Украйна от страна на г-н Тръмп се превръща в възможност за г-н Путин да преследва собствената си цел да смекчи американската подкрепа за Киев.
Възгледите, които г-н Тръмп развиваше през 2016 г. и 2017 г., биха могли, ако той се завърне в Белия дом, да оформят политики с дълбоки последици за стабилността на Европа, бъдещето на НАТО и отношенията на Америка с Русия.
Мрачното виждане на г-н Тръмп за Украйна първоначално не доведе до някаква фундаментална промяна в американската политика, тъй като помощниците и съветниците на истаблишмънта насочваха неохотния г-н Тръмп към относително ястребска позиция по отношение на Русия.
Но тези подозрения щяха да изплуват на повърхността в събитията, които доведоха до първия импийчмънт на г-н Тръмп, предизвикан от телефонен разговор през 2019 г.
Миналата седмица той обвини г-н Зеленски, че е използвал неотдавнашното си пътуване до Съединените щати, за да подкрепи кампанията на г-жа Харис чрез поява във фабрика за боеприпаси в Пенсилвания, ключов щат за изборната битка, заедно с губернатора Джош Шапиро и сенатора Боб Кейси, и двамата демократи.
Макар че външнополитическият екип на г-н Тръмп по време на неговото президентство включваше ястреби за Русия, не е ясно дали той ще попълни втората си администрация с помощници и съветници, които ще проверят увертюрите му към Москва и подозренията му към Украйна.
В отговор на въпроси за развитието на възгледите на г-н Тръмп Каролин Ливит, говорителка на кампанията на Тръмп, отговори само, че „слабостта“ на президента Байдън и г-жа Харис е виновна за нахлуването на г-н Путин в Украйна.
„Президентът Тръмп ще възстанови световния мир чрез американската сила и ще гарантира, че европейските нации ще носят своята тежест, като плащат справедливия си дял за нашата взаимна отбрана, за да облекчат несправедливото бреме върху американските данъкоплатци“, каза тя в изявление, изпратено по електронната поща.
През август 2016 г., по-малко от три месеца преди зашеметяващата изборна победа на г-н Тръмп, кампанията му получи удар в тялото. Пол Дж. Манафорт, председателят на кампанията, подаде оставка дни след като се появиха новини за разследване на украинска правителствена агенция на ръкописни счетоводни книги, за които се твърдеше, че показват милиони в неразкрити плащания в брой към г-н Манафорт от проруска политическа партия в Украйна, където той е работил като консултант.
Седмици по-рано г-н Тръмп публично се обърна към Москва за помощ в кампанията си срещу г-жа Клинтън, като насърчи Русия да пусне компрометиращи имейли за опонента му, които руски правителствени хакери бяха откраднали от Националния комитет на Демократическата партия.
Но разкриването на разследването на счетоводните книги беше възприето сред съюзниците на Тръмп като доказателство, че украинските служители са били в сговор с демократите, за да опетнят репутацията на кампанията на Тръмп.
По-късно г-н Манафорт ще каже, че твърденията за плащанията в брой са изглеждали преднамерени и умишлени, като в мемоарите си пише, че е вярвал, че „става дума за нещо по-голямо и по-зловещо“.
Според разследването от 2019 г., проведено от сенатската комисия по разузнаването с мнозинство на републиканците, г-н Манафорт и други служители от кампанията на Тръмп са започнали да развиват теорията, че хакерската атака е извършена от Украйна, а не от Русия.
В доклада се казва, че г-н Манафорт е „папагал на наратива“, изразен от Константин Килимник. Но в обкръжението на г-н Тръмп започна да се очертава един по-мрачен портрет на Украйна - страна, пълна с политически врагове на г-н Тръмп.
Сред присъстващите беше Лев Парнас, американец от украински произход, който щеше да помогне на г-н Тръмп и Рудолф Джулиани да се опитат да намерят компрометираща информация за Хънтър Байдън в Украйна, а след това да се обърне срещу г-н Тръмп.
По време на този и на последвалите го разговори г-н Парнас каза, че описва Украйна като място, където корупцията е „начин на живот“ и където финансистът Джордж Сорос, либералният милиардер, който се възприема като страшилище в републиканските среди, разпространява пари, за да засили влиянието на Демократическата партия.
Х. Р. Макмастър, бившият съветник по националната сигурност на Белия дом, пише в неотдавнашните си мемоари, че по време на срещата на президента с Петро О. Порошенко, тогавашния президент на Украйна, през юни 2017 г. г-н Тръмп е казал в прав текст, че е чул от „украински приятел“, че Украйна е корумпирана страна и че Кримският полуостров, който Русия заграби от Украйна през 2014 г., всъщност е част от Русия.
Путин подклажда огъня
Според бивш високопоставен американски служител, пряко запознат със случилото се по време на разговора, именно г-н Тръмп пръв е повдигнал въпроса за Украйна, като е помолил г-н Путин да изкаже мнението си за страната, тъй като е чувал различни мнения.
Същия ден г-н Тръмп получи различна гледна точка за Украйна от Ангела Меркел, германския канцлер, но нямаше търпение за това, което той видя като поучаване от страна на г-жа Меркел.
Г-н Тръмп прекрати дискусията. „Благодаря ви много и довиждане“, е бил отговорът на г-н Тръмп, според един човек, който е слушал разговора. Г-н Путин подклаждаше огъня, като публично твърдеше, че Украйна се е опитала да помогне на г-жа Клинтън.
По време на пресконференция през февруари 2017 г. с Виктор Орбан, президента на Унгария, г-н Путин заяви, че „украинското правителство е заело едностранна позиция в полза на един кандидат“ на американските избори.
Скоро г-н Тръмп започна да популяризира конспиративната теория за връзка между сървъра на Д.Н.К. и Украйна, включително в интервю от април 2017 г.
Тъй като неприязънта на г-н Тръмп към Украйна започна да се натрупва, някои от неговите съветници безуспешно се опитаха да го убедят, че конспиративните теории за саботаж на украинските избори са неоснователни.
Томас П. Босерт, съветник по националната сигурност на Белия дом, заяви, че е провел „дълги разговори с президента“, за да запознае г-н Тръмп с всички разузнавателни данни, събрани от американските шпионски агенции, които показват, че именно Русия, а не Украйна, се е намесила в изборите през 2016 г.
„Опровергах пред Тръмп схващанията, че сървърите са били в Украйна, и потвърдих заключението на разузнавателната общност, че това е Русия, а не Украйна, с доказателства, с доказателства на разузнавателната общност, обемни доказателства“, каза г-н Босърт в интервюто.
Има малко доказателства, че г-н Тръмп се е вслушал.
Щик на К.Г.Б.
Trymp изпрати строго послание до г-н Путин: Не се намесвайте в Украйна. Русия, каза г-н Тръмп в реплика, включена в речта по настояване на г-н Макмастър, трябва да „прекрати дестабилизиращите си действия в Украйна“ и да се присъедини към „отговорните нации в борбата ни срещу общите врагове“.
Освен обичайните си забележки за украинската корупция, г-н Путин изтъкна аргумента, че е длъжен да защити рускоговорящите в източната част на страната, по границата с Русия, от „етническо прочистване“.
Фиона Хил, високопоставен член на екипа на Съвета за национална сигурност на г-н Тръмп, която беше в Хамбург за срещата на върха, заяви, че според нея г-н Путин най-вероятно е споменал Рузвелт на срещата, „защото си е написал домашното“ и е знаел, че г-н Тръмп е фиксиран върху бившия президент „силен човек“.
„Путин основно му казваше, че не можеш да се довериш на Украйна и не им давай нищо“, спомни си г-жа Хил за брифинга на г-н Тилърсън.
Антителата се задействаха
И все пак, ако целта на г-н Путин по време на срещата в Хамбург е била да насочи американската външна политика директно срещу Украйна, стратегията му е имала обратен ефект, карайки екипа по национална сигурност на г-н Тръмп да стане по-настойчив в противодействието на Москва.
Както се изрази един бивш американски служител, „антителата заработиха“.
След срещата в Хамбург, спомня си един бивш високопоставен служител на Белия дом, г-н Путин прекрати директния си подход, като изглежда стигна до извода, че стремежът да повлияе на г-н Тръмп се е обърнал срещу него, като е предизвикал силна антируска реакция в американската външнополитическа институция.
Правителството на САЩ го определи като „агент на руските разузнавателни служби“ - за да подклажда конфликти в американската политика и да влияе на верни на Тръмп хора като г-н Джулиани, който имаше ухото на президента, докато търсеше информация в Украйна за семейство Байдън.
Докато г-н Тръмп изразяваше интерес към подобряване на американско-руските отношения, администрацията му предприе редица явни и скрити стъпки, за да накаже руснаците и да помогне на военните и разузнавателните служби на Украйна да им се противопоставят.
Г-н Тръмп неведнъж е заявявал, че ако бъде избран, ще настоява за прекратяване на войната „в един ден“ с договаряне на споразумение между Русия и Украйна, позовавайки се на „много добрите си отношения“ с г-н Путин.
Пътуването на г-н Зеленски до Пенсилвания миналия месец накара г-н Тръмп отново да се разгневи. Както и забележките на г-н Зеленски в интервю за The New Yorker, в което г-н Зеленски заяви, че сенатор Джей Ди Ванс, кандидат за президент на г-н Тръмп, е „твърде радикален“ и че г-н Тръмп „всъщност не знае как да спре войната, дори и да си мисли, че знае как“.
Г-н Тръмп дори предположи, че вината за мащабните разрушения в Украйна, причинени от руското нападение, е на украинския президент. Според него г-н Зеленски е трябвало да сключи сделка с г-н Путин, за да избегне инвазията.
„Тези градове са изчезнали, няма ги, а ние продължаваме да даваме милиарди долари на човек, който отказа да сключи сделка“ - каза г-н Тръмп на митинг в Минт Хил, щата Северна Каролина, като тълпата го посрещна с дюдюкания и освирквания, когато спомена името на г-н Зеленски.
Когато г-н Зеленски се опита да оправи отношенията си с посещение в Тръмп Тауър, бившият президент повтори посланието си, че ако бъде избран, незабавно ще преговаря за мирно споразумение.
„Имаме много добри отношения, аз също имам много добри отношения с президента Путин и ако спечелим, мисля, че ще го решим много бързо“, каза г-н Тръмп с г-н Зеленски до себе си.
Когато г-н Зеленски се вмъкна, за да каже: „Надявам се, че ще имаме повече добри отношения с нас“, г-н Тръмп каза: „Знаете ли, за танго са нужни двама“.
Comments