Когато миналата седмица вицепрезидентът Джей Ди Ванс разкритикува германските си домакини за това, че са оставили настрана крайно десните партии, той не спомена поименно „Алтернатива за Германия“, известна като AfD.
Но скоро след речта си на Мюнхенската конференция по сигурността, в която зашемети залата, като сравни демокрацията в днешна Европа с тоталитаризма от съветската епоха, г-н Ванс се срещна с Алис Вайдел, лидер на AfD.
Бивш инвестиционен анализатор, който отглежда двама сина със съпругата си, родена в Шри Ланка, в Швейцария, 46-годишната г-жа Вайдел се превърна в малко вероятното лице на AfD. Нейната националистическа партия води кампания на базата на антиимигрантска платформа, която определя семейството като баща и майка, които отглеждат деца.
Любимка на новата американска администрация, която получи подкрепата на Елон Мъск, тя е от съществено значение за усилията на AfD да навлезе в мейнстрийма, като помогна на партията да се изкачи на комфортно второ място преди националните избори в неделя.
Г-жа Вайдел, чиито пуловери с тюрлюгювеч или ризи с отворена яка и перлени огърлици се превърнаха в подписи, придаде по-космополитен имидж на партия, която беше свързвана с неонацисти и заговори за сваляне на държавата.
Но нейната AfD е не по-малко крайна. „С Алис Вайдел начело AfD постоянно става все по-радикална“, казва Ан-Катрин Мюлер, експерт по AfD, която пише за Der Spiegel, един от най-известните германски новинарски сайтове.
AfD изпреварва значително левоцентристките социалдемократи на сегашния канцлер Олаф Шолц и изостава от консервативните християндемократи на Фридрих Мерц, който е основният претендент за следващия канцлер.
Тези партии настояват, че никога не биха си партнирали с партията на г-жа Вайдел за съставяне на правителство. Но последният успех на г-жа Вайдел в представянето на AfD като друга партия дойде в неделя, когато тя се включи в телевизионен дебат с основните си съперници, сред които беше и Роберт Хабек, кандидат на Зелените.
Представянето на г-жа Вайдел беше оценено като неравностойно, но въпреки това тя излезе от събитието като победител - за първи път AfD беше поканена на такъв дебат, наблюдаван от милиони избиратели. В един момент от кампанията социологическите проучвания я сочеха като най-популярния кандидат за канцлер от всички партии.
Но ако професорското излъчване и личната история на г-жа Вайдел предполагат смекчаване на партийната линия, то езикът ѝ не е такъв. Тя обеща да разруши вятърните турбини и да уволни професорите, занимаващи се с изследвания на пола. Тя говори за „ремиграция“ - термин, използван от крайната десница, който широко се тълкува като код за депортация.
„Направете го абсолютно ясно на целия свят: Тя каза на ликуващата тълпа, когато AfD официално я номинира за свой кандидат миналия месец.
Г-жа Вайдел отказа да говори с The New York Times за тази статия. В интервютата си за германските медии тя е последователно очарователна и хаплива.
Тя последователно отказва да се дистанцира от най-крайните членове на партията си, някои от които омаловажават Холокоста и нацисткото минало на Германия.
„Тя и хората зад нея сега доминират в партията - и са идеологически много близки до Бьорн Хьоке“ , каза г-жа Мюлер, визирайки държавния лидер на AfD, който беше глобен от съда за използване на нацистки език.
В неделя г-жа Вайдел заяви пред Bild, най-големия германски таблоид, че ако стане канцлер, ще включи г-н Хьоке в кабинета си.
Г-жа Вайдел е израснала в католическо семейство от средната класа в Харсевинкел, град в Северен Рейн-Вестфалия, в западната част на страната, с двама братя и сестри и един дакел. Баща ѝ е търговец, а майка ѝ е домакиня.
Дядо ѝ е бил член на нацистката партия и е бил назначен за военен съдия в окупирана Варшава, съобщава Die Welt, консервативен ежедневник. Г-жа Вайдел отговори, че не познава дядо си, който е починал, когато тя е била на 6 години, и че нацисткото минало никога не е било тема на разговор в семейството ѝ.
Докато завършва докторантура по икономика в Бавария, тя прекарва известно време в Китай. По собствените ѝ думи тя научава мандарин. По-късно работи като анализатор в Credit Suisse и Goldman Sachs. В интервюта за германски медии тя е разказвала за любовта си към фън шуй, както и за плуването и тениса, когато е била момиче.
Официално тя разделя времето си между дома си в малък град в Централна Швейцария и къща в избирателния си район на Боденското езеро в Южна Германия. Но г-жа Вайдел признава, че не прекарва много време на германския адрес.
Тя казва, че това се дължи на съображения за сигурност. Въпреки успехите на нейната партия, тя остава гръмоотвод на общественото възмущение в страна, в която мнозинството от германците смятат, че AfD трябва да бъде отбягвана.
Нейното отсъствие от Германия се превърна в нещо като болезнена тема за лидера на националистическата партия. Тя си тръгна от интервю, излъчено тази седмица за обществена телевизия, когато я попитаха колко нощи е спала на германския си адрес. В същото интервю тя призна, че не знае колко души живеят в района, който представлява като член на парламента.
През ноември г-жа Вайдел сподели пред група бизнес лидери в Цюрих, че положението със сигурността ѝ се е усложнило дотолкова, че ѝ е трудно дори спонтанно да излезе на танци или на вечеря със съпруга си, Сара Босард, режисьор.
„Невероятно съм благодарна на съпругата си, че търпи това“, каза тя.
Въпреки че е била питана многократно, г-жа Вайдел отказва да обясни как примирява очевидното противоречие между личния си живот и визията за обществото, която представлява нейната партия.
„Аз не съм педераст“, каза г-жа Вайдел това лято на интервюиращ, използвайки английската дума, „но съм омъжена за жена, която познавам от 20 години“, каза тя.
Експерти твърдят, че фактът, че личният живот на г-жа Вайдел противоречи на партийната ортодоксалност, всъщност засилва претенциите ѝ да носи знамето на AfD и прави партията да изглежда по-мейнстрийм.
„Г-жа Вайдел се превърна в лице на партията заради биографията и произхода си, а също и заради способността си да говори ясно - дори и без много съпричастност“, казва Вернер Патцелт, политолог, който отдавна изучава AfD.
Г-жа Вайдел се присъедини към AfD през 2013 г., когато тя беше почти еднолична партия, основана на опозицията срещу общата европейска валута, след което си проправи път и стана нейният кандидат за канцлер - първият в партията.
Отчасти поради факта, че никой няма да работи с нейната партия, тя никога досега не е заемала правителствен пост. През 2017 г. тя беше избрана за първи път в парламента.
Дори преди новата си видна роля тя беше неизменна част от предаванията за политически дебати по германската телевизия. Твърди, че партията ѝ е либертарианска, а не дяснонационалистическа - позиция, която я поставя в противоречие с някои от по-запалените членове на AfD.
Свободният ѝ английски език ѝ помогна да изгради отношения с г-н Мъск, съветник на президента Доналд Тръмп, който интервюира г-жа Вайдел в своята социална медийна платформа X.
Г-н Мъск изненада партията през декември, когато беше излъчен на голям екран, на предизборно събитие в Хале, където подкрепи AfD и каза на събралите се членове, че германците са „твърде много фокусирани върху вината от миналото“.
Самият г-н Мъск предизвика полемика, като даде нещо, което беше широко интерпретирано като нацистки поздрав на митинг на поддръжници след встъпването в длъжност на г-н Тръмп.
По време на интервюто г-н Мъск представи г-жа Вайдел като „много разумен човек“ и дистанцира нея и AfD от нацистите.
Въпреки усилията за омаловажаване на асоциациите с нацисткото минало, някои верни членове на партията изглежда са пропуснали посланието.
Когато г-жа Вайдел се качи на сцената в Хале, тълпата започна да скандира, което беше не твърде деликатна игра с нацисткия лозунг „Всичко за Германия“ - фраза, издълбана някога върху ножовете на нацистките щурмоваци. Тя е забранена в Германия.
Тълпата я подправи съвсем леко. „Алиса за Германия!“ - извикаха те.
Comments