Един ден през 1284 г., според „ Немски легенди“ на Братя Грим , в земите на абатство Фулда се появява странен мъж. Той носел толкова забележителна шарена куртка, че хората го нарекли Bundting (многоцветният).Той им казал, че е ловец на плъхове, и в мелничарския град Хамелин местните с готовност предложили да му платят скромна сума пари, за да ги освободи от напастта на гризачите, които гризат зърното.Той удържал на думата си, а жителите на града не. Когато те не успели да се изръсят според уговорката, той взел децата им, като ги завлякъл в недрата на близката планина с магическата си тръба. Така звучи стандартната версия на приказката за Хамелинския конник, която има претенции да бъде една от най-известните приказки на планетата.Тя със сигурност е най-превежданият мит от немския канон, преработен от Робърт Браунинг, Radiohead, Гьоте, Megadeth, Тери Пратчет и дори от организаторите на програмата за евакуация на Великобритания по време на Блиц.По някаква причина тя е особено популярна в Япония, където вдъхновява сюжетите на Sailor Moon и други аниме франчайзи.Сега Пиеската се завръща. В Хамелн, впечатляващ минисериал на ужасите за германската обществена телевизия ZDF, той се завръща, за да преследва града през 2014 г. и да си върне децата, които са се изплъзнали от ръцете му при предишния опит.
Този път той търси кръв и кармична разплата, като се опитва да изтръгне скритите грехове на по-възрастното поколение, отнемайки живота на младите. Това е доста тромаво нещо - „боклучав хорър боклук“ и „глупав хокус-покус“, както се изразяват различни критици, докато друг пише, че поредицата „трябва да се подобри драстично, за да се определи като посредствена“. И все пак тя е свидетелство за изключително устойчивата привлекателност на средновековната легенда. Германският фолклор не е лишен от смразяващи истории - от майки, които отрязват главите на дъщерите си заради красива престилка, до магьосник, който разфасова красиви млади жени в тайна стая за мъчения и трупа останките им във ваната си. Защо точно тази е толкова успешна?
Една от причините за нейната сила може би е, че зад нея стои мъртвата тежест на историческата истина. Първите форми на мита са изключително стари: витраж от около 1300 г. и латински ръкопис от около 50 години по-късно, като и двата могат да отразяват живи спомени за някакво ужасно травмиращо събитие.Съществуват поне 17 различни теории за това какво може да е било то - от поклонническо пътуване, детски кръстоносен поход или избухване на масова истерия до чума или вълна от Остидлунг, колонизацията на Източна Европа от германските народи.
Освен това има и мащаба на приказката, в която цял град внезапно е лишен от 130 деца, на практика цялото му бъдеще.Вилхелм Грим имал теория, че за разлика от „поезията на изкуството“, която се сгъстява от душата на отделния писател, „поезията на народа“ кристализира от душата на цялата общност или дори нация.
Много от историите на Грим се разиграват със сравнително малък брой герои или с ограничена обстановка. Тази е от друг порядък и работи почти уникално добре като притча за колективната загуба, чак до дребните детайли, като например улицата в града, оставена толкова строго смълчана, че дори сватбените шествия трябвало да спират музиката, когато стъпвали по тротоарите ѝ.Накрая е и самият свирач, който изглежда е станал ловец на плъхове едва в по-късните версии на приказката.Идеята за свръхестественото и непреодолимо предизвикателство към социалния ред звучи във всяка епоха от XIII в. насам - не на последно място и в настоящето, когато трибагреникът на популистката десница отново съблазнява значителна част от германската младеж.
Comments