За да предотвратим възражение, което може да хрумне на някого тук, трябва да сме внимателни в езика си и да обръщаме внимание на начина, по който използваме нормативни думи като „трябва“ или „трябва“. Понякога използваме тези думи в ненормативен смисъл, но в тези случаи значението им е съвсем различно. Това може да е сигнал за непознаване на причините, например. Да предположим, че бижутерите току-що са върнали часовника ви, след като са го почистили и обслужили. След няколко дни той спира: бихме могли да кажем, че часовникът не е трябвало или не е трябвало да се разваля. Това, което искаме да кажем, е, че предвид току-що извършеното обслужване на часовника ви, не би трябвало да има причина той да спре да работи - като в същото време вероятно не отричаме, че има причина за неизправността, но просто не знаем каква е тя. Но часовникът ви не носи морална вина: не може да се каже, че е допуснал грешка или е направил нещо нередно в смисъл, че е избрал лошо от различни възможности. Часовникът просто прави това, което прави (или в този случай не прави). За часовникаря, напротив, можем да кажем, че е направил нещо неправилно.
След като вече сме се справили с това, по-нататък терминът „нормативен“ ще се използва, за да подскаже, че има смисъл да се каже, че правенето на нещо по определен начин е правилно или неправилно и че правилото, което дава правилния начин на правене, не е описателно, а по-скоро предписателно: то определя как трябва да се прави нещо, независимо от това какво се прави в действителност. Дърветата, скалите, часовниците не могат нито да „правят нещата правилно“, нито да „грешат“; те просто правят това, което правят. Ако това, което правят, не съответства на предполагаем природен закон, който казва какво „трябва“ да правят в описателен смисъл, тогава или сме разбрали погрешно какво се е случило, или трябва да променим възприятието си за природните закони, защото погрешен или неправилен е един от тези варианти, а не това, което се случва. Когато обаче казваме за някого, че поставянето на „7“ след „2+3=“ е неправилно, ние нормативно предполагаме, че той е трябвало да напише 5, но е избрал да напише 7, и че по този начин не е спазил правилно правилата на аритметиката. По принцип, когато учителят по математика задава на ученика сума за решаване, той не просто чака да види какво ще се случи след това, когато един резултат е толкова добър, колкото и всеки друг, и не може да се допусне грешка в това, което се случва. В нормативния случай те по-скоро искат да видят дали ученикът може да даде верен отговор, или не.
Разбира се, не към аритметиката се обръщат умовете на хората, когато мислят за това дали сме свободни, или не, а към морала; а също и към естетиката, т.е. към въпросите на вкуса или чувствителността. В по-общ план, когато мислим за свободата, ние мислим в термините на множество ценности и тясно свързания с тях смисъл. Именно ценността и смисълът изглеждат изкоренени от вселената, ако свободната воля изчезне, тъй като без тях изглежда, че ще останем в свят, в който съществуват предмети и нещата просто се случват или не се случват, без случките да имат стойност или смисъл.
Първо, за да има смисъл и стойност, е необходимо съзнание. Ако мислите, че при отсъствието на съзнателни наблюдатели нещата и събитията във Вселената все пак биха могли да имат стойност и смисъл, то вероятно не мислите за нашето пълно отсъствие, а може би си представяте, че все пак ще гледаме в някаква сенчеста форма. Но да предположим, че нас дори ни няма в този смисъл и че никакви други същества не ценят и не приписват смисъл на нищо. Това би означавало, че нищо не е по-важно, по-значимо или по-ценно, по-добро или по-лошо от всичко останало. Ако няма човешки оценители, тогава няма и ценности. (Възможно е да има извънземни, които са способни да оценяват, така че може би Вселената все пак би имала ценности и значение за някого. Но доколкото все още знаем, извънземни няма, така че да се твърди, че ценностите и смисълът се запазват, би било наистина слаба надежда.)
На второ място обаче, само ако има свобода на избора, нещо може да бъде правилно считано за правилно или неправилно, някои неща за по-добри или по-лоши, някои неща да имат смисъл, защото са по-важни или значими от други. Така че свободата на волята изглежда е друго необходимо условие, за да има ценности, тъй като само същества със свободна воля могат да избират между варианти на това, което трябва или не трябва да се случи. Само при свободната воля съществува възможността не просто да се действа в съгласие с дадено правило, а да се следва правилото. Така че само ако има свобода, може да има и етика, и естетика. Е, без свобода може би щяхме да си останем с фактите на нашите предпочитания и вкусове, но без нормативен подтекст - не можеш да бъдеш прав или неправ по отношение на тях; те просто биха били ситуации, които или са, или не са. Или харесваш сирене, или картофи, или пиле, или не - няма смисъл да спориш с някого, че не е прав, ако не харесва това, което ти харесваш, или да твърдиш, че е сбъркал, че би трябвало да го харесва. При ценностите и значението обаче има такъв смисъл, тъй като (добрата) преценка за ценност или значение следва рационален процес, което предполага възможност за нормативна преценка за правилен или погрешен възглед. Не е задължително това да означава, че може да се стигне до окончателно заключение, което не подлежи на съмнение, а само че дебатът е нещо, което има смисъл, защото може да доведе до едно мнение, а не до друго.
Често онези, които са оптимистично настроени по отношение на това, че свободата е илюзия, без която бихме могли да живеем с удоволствие, казват също, че приемането на тази позиция би премахнало обвиненията и недоволството от отговорността, което би довело до по-хладнокръвен, по-рационален начин за справяне с нагласите и действията, които приемаме за погрешни. Независимо от това дали е възможно или не да разглеждаме хората като лишени от свобода, а е трудно да се разбере как би било възможно това, идеята, че премахването на свободната воля от живота ни би било добро, пропуска другата страна на монетата - че тя едновременно би премахнала похвалите и възхищението, които понякога идват с отговорността. Както свободата да избираме лошото би изчезнала без свободна воля, така би изчезнала и свободата да избираме доброто, както и всяко чувство за похвални постижения, за които бихме могли да получим признание и да се гордеем. Не бихме могли нито да бъдем рационално порицавани за лошото, което вършим, нито да бъдем възхвалявани за доброто: всичко просто ще се случи или няма да се случи. И това не се отнася само за моралните въпроси. Всякакви действия, които се хвалят или обвиняват, вече не биха могли да бъдат такива. Ако човек направи големи жертви, да речем, за да създаде велико произведение на изкуството, което е чудесно само по себе си и дава утеха или стимул на милиони, или направи някакво научно откритие след огромен труд, не би могло да се дава оценка нито за резултата, нито за положените усилия: то просто се е случило. Похвалата не би била по-подходяща от тази, която би била отправена към слънцето за това, че е изгряло и се е съчетало с времето, за да създаде красива пролетна утрин.
Отричането на свободната воля, а оттам и на моралната отговорност, също така потенциално оправдава ужасната перспектива престъпниците да не бъдат подвеждани под отговорност и наказвани за грешките, които са избрали, а по-скоро да бъдат третирани просто като счупени механизми, които трябва да бъдат поправени (вж. например „ Портокал с часовников механизъм“, Антъни Бърджес, 1962 г.). Всъщност липсата на свобода в живота ни, или може би трябва да кажа твърдото убеждение, че не сме свободни, че нямаме истинска възможност да направляваме живота си чрез свободно обмислен избор, би ни довела до един напълно различен начин на живот, включително лишаване от всякакви ценности и смисъл. Ние не бихме имали нищо от това, както камъкът, който се търкаля надолу по склона, докато не се удари в нещо и не спре. Това наистина би било пълно безсмислие - от раждането до смъртта ни: ние бихме били просто сложни камъни, които се търкалят надолу по хълма, докато спрат. Такава ужасна, безплодна перспектива е причината свободата да е толкова важна за нас.
Comments