Крайбрежният град Чанкай в Перу някога е бил известен с малко повече от предиспанската култура на инките.
С размерите на Скарбъро, той е служил като туристически курорт за жителите на столицата Лима, на 50 мили на юг, които са обичали да посещават неговия имитиращ средновековен замък от XIX век. Но от следващия месец, когато кавалкадата на президента Си пристигне сред фанфари, той ще заеме централно място в революцията на световния ред.
Спокойствието на Чанкая е нарушено от изграждането на мегапристанище на стойност 3,6 млрд. долара - първото на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, достатъчно голямо, за да приема най-големите контейнеровози в света.
Перу се надява, че то ще открие бърза и директна линия не само за себе си, но и за съседи като Бразилия към фабриките в Азия. Това ще намали нуждата от прехвърляне през Мексико и Съединените щати, като предостави на Китай дълбоководно пристанище в източната част на Тихия океан - в задния двор на Америка - и контрол върху ключов търговски маршрут на континента. Китай се надява на същото. Това е една от важните причини, поради които една от държавните му компании не само построи пристанището, но и спечели изключителни права да го управлява.
„Перу ще се превърне в китайски пристанищен център в Южна Америка, което ще наруши интересите на САЩ“, пише подполковник Маноло Едуардо Вилагра, стратег в перуанската армия, в бележка за стратегическите последици от пристанището миналата година.Заключението му? Според него Перу трябва да започне да укрепва военните си сили, тъй като страната, която неотдавна бе разкъсвана от гражданска война и политическа нестабилност, изведнъж се превръща в ключова точка между съперничещи си сили.Чанкая не е най-голямата инвестиция, която се дължи на наследения от президента Си проект - инициативата „Пояс и път“, в рамките на която Пекин финансира инфраструктура в развиващите се страни и страните от средния ранг, за да ги обвърже с търговската и политическата орбита на Китай. Тя обаче се превърна в една от най-противоречивите.Изглеждаше, че става дума за чисто търговско начинание, при което дружество, притежавано 60 % от Cosco, най-голямата китайска държавна компания за пристанища и превози, и 40 % от Volcan, перуанска минна компания, ще изгради врата към Тихия океан. Перу и, надяваме се, други части на Латинска Америка ще изнасят минерали и храни като соя за Китай и останалата част на Азия и ще внасят потребителски стоки.Перуанското правителство се събуди късно и разбра, че договорът за строителство дава на Cosco изключителни права да управлява пристанището - в нарушение на политиката, според която всички пристанища трябва да се управляват от държавата. Когато тази година то се опита да избегне тази клауза, Cosco се обърна към съда и правителството отстъпи.
Това предизвиква тревога във Вашингтон. Всички китайски компании, особено държавните, са правно задължени да се подчиняват на изискванията за сигурност на Пекин и на Народната освободителна армия (НОАК) по време на криза, например война със САЩ.На теория това би могло да превърне Чанкая в китайска военноморска база. „КНР [Китайската народна република] играе „дългата игра“ с разработването на обекти и съоръжения с двойно предназначение в целия регион“, заяви генерал Лора Ричардсън, ръководител на Южното командване на САЩ, пред комисия на Конгреса тази година, като се позова на Чанкая.„КНР обявява инвестициите си за мирни, но в действителност много от тях служат като точки за бъдещ достъп на НОАК до множество домейни и стратегически морски контролно-пропускателни пунктове.“Вашингтон може да обвинява единствено себе си. През 12-те си години на властСи направи многократни посещения в Латинска Америка, а китайските компании наляха пари за инвестиции, особено в мини, които ще бъдат ключови за новите технологии. В Аржентина, Боливия и Чили те притежават дялове в производството на литий - ключов компонент на батериите за всичко - от мобилни телефони до автомобили. В Перу Китай вече контролира компаниите, които осигуряват цялото електричество в столицата, където живее една трета от населението на страната.
За разлика от тях Америка не проявява голям интерес. Президентът Байдън все още не е посетил Южна Америка, а президентът Тръмп прекара там само три дни по време на среща в Аржентина. Американските компании последваха примера на своите президенти, често позовавайки се на политическата нестабилност в региона, която Китай обикновено пренебрегва.Когато перуанските власти решиха да построят още едно пристанище по-на юг за износ на минерали, единствените участници в търга тази година бяха китайци. „Общественото мнение в Перу може да иска да критикува Китай политически“, казва Омар Нареа, академик от Тихоокеанския университет в Лима. „Но не става въпрос само за политика, а и за икономика.“Сега САЩ се опитват да наваксат изоставането си, отчасти в отговор на предупрежденията на генерали като Ричардсън.Встъпването в длъжност на Чанкая от страна на Си ще се състои в рамките на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Лима, на която ще присъства и Байдън. Двамата мъже ще посетят и Бразилия, неофициалния лидер на Южна Америка, тъй като битката за влияние продължава.
Китай обаче печели надпреварата и там. Бразилия е основен доставчик на соя, захар и други храни за Китай, който през 2009 г. изпревари САЩ и стана най-големият му търговски партньор. Президентът Лула установи близки отношения със Си, отчасти чрез групата на БРИКС на развиващите се икономики.Двете страни наскоро изготвиха собствени предложения за мир за войната в Украйна. „Партньорството между Китай и Бразилия се е развило отвъд нивото на търговията“, казва Ребека Надин, експерт по инвестиционната стратегия на Китай и инициативата „Пояс и път“ в Института за развитие на отвъдморските страни.Успехът на пристанището в Чанкая обаче е изправен пред предизвикателства, като например дали страни като Бразилия могат да преодолеят екологичните и техническите пречки пред новите пътни и железопътни връзки, които ще го направят наистина рентабилно.Америка разчита на това, че обикновените избиратели в Латинска Америка ще решат в дългосрочен план, че предпочитат да останат в орбитата на своя по-близък и по-свободен съсед, отколкото на по-чуждия Китай.Но Пекин също така омаловажава идеята да се превърне в глобален претендент за САЩ със събития като Чанкая. В редакционна статия от тази седмица в Global Times, издание на Комунистическата партия, се казва, че пристанището показва, че може да има „синергия“ между американските и китайските инвестиции в места като Перу в полза на всички.
Comments