Митинги в знак на протест срещу партията "Алтернатива за Германия" се провеждат в Берлин, Мюнхен и други градове.
Стотици хиляди хора излязоха по улиците на градове в Германия, за да протестират срещу дясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD).
В неделя митинги срещу AfD се проведоха в Берлин, Мюнхен и Кьолн, както и в по-традиционни крепости на AfD в Източна Германия като Лайпциг и Дрезден.
Макар че според националните проучвания AfD е на второ място след основния дясноцентристки опозиционен блок и пред партиите в правителството, демонстрациите срещу крайнодясната партия набраха скорост, след като на 10 януари доклад на разследващия новинарски уебсайт Correctiv разкри, че на среща на германските десни хардлайнери в Потсдам са били обсъждани миграционни политики, включително масови депортации на хора от чужд произход.
Сред участниците в разговорите е Мартин Зелнер, лидер на австрийското Идентификационно движение, което твърди, че има заговор от страна на небели мигранти, които да заменят "коренното" бяло население на Европа.
AfD отрече съобщените миграционни планове да са политика на партията.
В неделя демонстранти пред германския парламент в Берлин носеха плакати с надписи "Няма място за нацисти" и "Нацистите вън".
В Мюнхен организаторите на протеста съобщиха, че в него са участвали 200 000 души, като добавиха, че са били принудени да прекратят демонстрацията по-рано поради пренаселеност.
53-годишната Катрин Делрьо заяви пред информационната агенция АФП в Мюнхен, че се надява протестите срещу крайната десница да "накарат много хора да преосмислят" позициите си. "Някои може да не са сигурни дали ще гласуват за AfD, но след този протест просто не могат", каза тя.
Във Франкфурт протестиращата Щефи Киршенман заяви пред агенция Ройтерс, че митингите са "сигнал към света, че няма да оставим това да се случи, без да го коментираме".
Междувременно в Дрезден, столицата на източния регион Саксония, където крайнодясната партия води в социологическите проучвания, властите трябваше да променят маршрута на протестно шествие. Шествието беше удължено, за да се освободи място за "огромен брой участници", съобщи полицията в Дрезден в социалната медия X.
Политици и бизнес заемат позиция
Лидерите на бизнеса също изразиха своята загриженост, като председателят на надзорния съвет на Siemens Energy Джо Кезер заяви пред Ройтерс, че репортажите, разкрити от Correctiv, предизвикват "горчиви спомени".
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер също се обяви в подкрепа на митингите в Германия и ги разглежда като знак за сила срещу десния активизъм.
Във видеопослание в неделя Щайнмайер заяви: "Вие се изправяте срещу мизантропията и десния екстремизъм; тези хора окуражават всички нас."
Германският канцлер Олаф Шолц, който се присъедини към демонстрацията миналия уикенд, подчерта, че всеки план за експулсиране както на имигранти, така и на граждани, е равносилен на "атака срещу нашата демокрация, а на свой ред и срещу всички нас". Той призова "всички да заемат позиция - за сплотеността, за толерантността, за нашата демократична Германия".
Тъй като крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" продължава да се разраства, а радикализмът ѝ става все по-ясно изразен, все повече политици от основните политически сили се питат дали най-добрият начин да се спре партията е да се опита да я забрани.
Дебатът започна сериозно, след като Саския Ескен, съпредседател на управляващата Социалдемократическа партия (СДП), се обяви по-рано този месец в полза на обсъждането на забрана - дори само, както тя се изрази, за да "разтърси избирателите" от тяхното самодоволство.
Оттогава насам политици от целия политически спектър се произнесоха по въпроса дали едно правно усилие за забрана на "Алтернатива за Германия" (AfD), макар и възможно според германското законодателство, би било тактически умно - или само би подхранило още повече възхода на партията.
Подобно на голяма част от германската политика, разговорът е оцветен от нацисткото минало на страната. В едно общество, което помни, че Адолф Хитлер първоначално е набрал сила в избирателните урни, като нацистите са спечелили мнозинство от гласовете на федералните избори, преди да завземат властта, все повече политически лидери, особено от левицата, разглеждат забраната на AfD - партия, която според тях представлява сериозна заплаха за германската демокрация - като императив, който се корени в историческия опит.
Други се опасяват, че опитът ще има обратен ефект, като позволи на AfD да представи своите опоненти от основното течение като подкопаващи демократичната воля на германския народ, отчаяно опитвайки се да забранят партия, която не могат да победят.
Всъщност изглежда, че AfD се опитва да обърне дебата в своя тактическа полза.
"Призивите за забрана на AfD са напълно абсурдни и разкриват антидемократичната нагласа на тези, които отправят тези искания", заяви Алис Вайдел, съпредседател на партията, в писмено изявление за POLITICO. "Повтарящите се призиви за забрана показват, че другите партии отдавна са изчерпали съществените аргументи срещу нашите политически предложения."
Дебатът придобива по-голяма актуалност в една ключова година, в която AfD изглежда ще се представи по-добре от всякога на изборите за Европейски парламент през юни, както и на три провинциални избори в Източна Германия през септември. В момента партията е на второ място с 23% подкрепа в националните проучвания; във всички провинции на бившата Източна Германия, без Берлин, AfD в момента води в проучванията.
Призивите за забрана на партията станаха по-силни тази седмица след разкритията, че членове на AfD са присъствали на тайна среща на десни екстремисти, на която е бил обсъден "генерален план" за депортиране на милиони хора, включително мигранти и "неасимилирани граждани". Новината предизвика шок в цялата страна, като мнозина направиха паралел с подобни планове, направени от нацистите. Според съобщенията един от присъстващите е Роланд Хартвиг, бивш депутат, а сега близък личен сътрудник на Вайдел, съпредседател на партията.
В публикация в X германският канцлер Олаф Шолц предположи, че това е въпрос от компетенцията на германската съдебна система. "Ученето от историята не е само на думи", каза той. "Демократите трябва да застанат заедно."
Много от най-крайните лидери на AfD работят в Източна Германия, където партията е и най-популярна. В две от трите провинции, където AfD ще се състезава на държавните избори догодина - Тюрингия и Саксония - разузнавателните органи на държавно ниво са определили местните партийни клонове като "сигурни екстремисти" - обозначение, което засилва правните аргументи за забрана.
Конституцията на Германия позволява забрана на партии, които "се стремят да подкопаят или премахнат основния свободен демократичен ред" - по същество това позволява на държавата да използва антидемократични средства, за да попречи на авторитарна партия да разруши демокрацията отвътре.
В действителност правната пречка за налагане на забрана е много висока. Конституционният съд на Германия го е правил само два пъти: Социалистическата райхска партия, наследница на нацистката партия, е забранена през 1952 г., а Комунистическата партия на Германия - през 1956 г.
Неотдавна, през 2017 г., съдът постанови, че неонацистката партия, известна като Националдемократическа партия (NPD), макар и да отговаря на идеологическите критерии за забрана, е твърде маргинална, за да бъде забранена, тъй като не разполага с обществена подкрепа и следователно със силата да застраши германската демокрация.
Като се имат предвид резултатите от проучванията на AfD, опитът за забрана на партията би поставил съвсем друга дилема: как политиците биха се справили с ответната реакция на многобройните ѝ поддръжници? Следвоенната демокрация в Германия вероятно никога не е била изправяна пред по-голямо изпитание, а политиците - както и обществеността - остават разделени по въпроса как да реагират.
Дясноцентристките консерватори, които водят в националните проучвания, са склонни да гледат неблагоприятно на опита за забрана. "Подобни фиктивни дебати са мелница за AfD", казва Фридрих Мерц, лидер на дясноцентристкия Християндемократически съюз, пред вестник Münchner Merkur. В отговор на Ескен, лидерката на СДПГ, която подкрепя проучването на забраната, Мерц добави: "Дали председателката на СДПГ сериозно вярва, че може просто да забраните партия, която достига 30 процента в социологическите проучвания? Това е плашещо потъпкване на реалността."
За СПД залогът по отношение на политическото им оцеляване е много по-висок. Партията преживява рязък спад в популярността си, а в две провинции в източната част на Германия е опасно близо до това да падне под 5-процентната бариера, необходима за спечелване на места в държавните парламенти.
Дори в ГСДП - партия, чиято история на съпротива срещу нацистите е източник на голяма вътрешна гордост - има остри разногласия по въпроса дали забраната е добра идея.
"Ако забраним партия, която не харесваме, но която все още води в социологическите проучвания, това ще доведе до още по-голяма солидарност с нея", казва Карстен Шнайдер, социалдемократ, който е федерален комисар за Източна Германия, пред Süddeutsche Zeitung. "И дори от хора, които не са симпатизанти или гласоподаватели на AfD, съпътстващите щети ще бъдат много големи."
Comments