Според ново изследване, публикувано в Social Psychological and Personality Science, нарцисистите може да не се самозаблуждават относно репутацията си, както обикновено се смята. Изследователите установяват, че макар лицата с по-висока степен на нарцистично възхищение да очакват другите да ги възприемат положително, убежденията им за това как ги възприемат не са прекомерно завишени. С други думи, очакванията им са били предимно точни. Интересно е, че лицата с по-високо нарцистично съперничество са вярвали, че са възприемани по-негативно. Това проучване допринася за нарастващото разбиране за нарцисизма, като показва, че той не се характеризира непременно с нереалистични убеждения за това как ги възприемат другите.
Нарцисизмът е личностна черта, която се характеризира с високо чувство за собствена значимост, дълбока потребност от възхищение, силно чувство за право на собственост и липса на емпатия към другите. Хората с високи нива на нарцисизъм често вярват, че превъзхождат другите, и очакват да бъдат признати за постиженията и качествата си, независимо дали тези възприятия са оправдани. Нарцисизмът може да се прояви в две основни форми: нарцистично възхищение, при което индивидите търсят одобрение и социален статус, и нарцистично съперничество, при което те заемат конкурентна и антагонистична позиция спрямо другите.
Мотивацията на новото изследване е да се проучи дали нарцистичните индивиди, особено тези с грандиозни черти, систематично надценяват колко положително ги възприемат другите. Макар че предишни изследвания показват, че нарцисистите имат завишени самооценки, по-малко се знае за техните „метаоценки“ или убеждения за това как ги възприемат другите.
„Когато хората си мислят за нарцисисти, обикновено си представят човек със завишено самочувствие, а ние бяхме любопитни как нарцисистите могат да поддържат това самочувствие“, обяснява авторката на изследването Виктория Прингъл, докторант в Университета на Торонто в Мисисага. „Някои теории за нарцисизма твърдят, че нарцисистите използват социалната си арена, за да повишат самооценката си, така че работата ни се основаваше на предположението, че нарцисистите могат да очакват, че са възприемани положително, и че това може да е механизъм, чрез който те поддържат положителната си самооценка.“
Изследването е проведено с помощта на четири отделни извадки с общ брой 1537 участници, повечето от които са студенти от северноамерикански университети. Тези участници са участвали в различни видове социални взаимодействия, което е позволило на изследователите да проучат възприятията им за това как другите ги възприемат (метавъзприятия) и да ги сравнят с действителните впечатления, които са направили.
В първите две извадки участниците участваха в кратки взаимодействия с други хора. В първата извадка участниците участваха в дву- до триминутни разговори с няколко членове на групата. Във втората извадка участниците участваха в групови дейности, като например задачи за решаване на проблеми. След всеки разговор или дейност участниците оценяваха начина, по който смятат, че са възприемани от своите партньори или членове на групата по различни признаци, като интелигентност, екстраверсия и симпатия.
Участниците предоставиха и своите самооценки и бяха оценени по отношение на нивата на нарцисизъм с помощта на стандартизирани въпросници. Изследователите използвали метод, наречен регресионен анализ на базата на условията, който им позволил да проверят дали хората с по-висока степен на нарцисизъм систематично надценяват колко положително ги възприемат другите.
Третата извадка включваше надлъжно проучване, при което участниците се срещаха с малки групи за структурирани дискусии многократно в рамките на един семестър. Те оцениха как смятат, че са възприемани в началото и в края на семестъра, което позволи на изследователите да оценят как възприятията се променят с течение на времето.
В четвъртата извадка участниците предоставиха информация за контакт с близки приятели или членове на семейството, които след това оцениха участника по различни признаци. Тази част от изследването имаше за цел да разбере как нарцистичните индивиди смятат, че ги виждат хората, които ги познават добре, за разлика от непознатите или познатите.
Изследователите установили, че лицата, които са получили по-високи резултати по отношение на нарцистичното възхищение, обикновено вярват, че другите ги виждат в положителна светлина. Те смятат, че ги възприемат като по-интелигентни, по-привлекателни и по-симпатични, особено в ситуации, в които се формира първото впечатление. Интересно е, че тези убеждения често са в съответствие с това как другите ги виждат в действителност.
С други думи, нарцисистите с високо ниво на възхищение не са надценявали непременно социалната си привлекателност, а вместо това са имали относително точни представи за репутацията си, особено когато става въпрос за черти, които повишават социалната позиция, като интелигентност и привлекателност.
„Установихме, че хората с по-високо ниво на нарцисизъм очакват другите да ги възприемат положително, но не открихме, че те надценяват колко положително ги възприемат“, казва Прингъл пред PsyPost. „Като пример може да се посочат Натали и Никола, които са с висок нарцисизъм. И двамата очакват да бъдат видени положително, но само Натали действително прави добро впечатление. Следователно нарцисизмът не е строго свързан с надценяване на това как човек е възприеман от другите, а с това, че като цяло очаква да бъде възприеман положително, дори ако това как всъщност е възприеман е по-сложно.“
Констатациите обаче са различни за хората с високо ниво на нарцистично съперничество - по-антагонистична форма на нарцисизъм. Тези лица са склонни да вярват, че другите ги виждат в по-негативна светлина, особено по отношение на чертите, свързани със съглашателство и емоционална стабилност. В много случаи тези негативни възприятия са били точни - другите наистина са ги възприемали по-малко благоприятно.
Нарцистичното съперничество включва по-състезателна, защитна позиция в социалните взаимодействия, така че е логично лицата с високи стойности на тази черта да очакват и често да получават по-малко положителни оценки от другите. Това предполага, че хората с нарцистична съперничество може да са наясно с негативните впечатления, които оставят, особено по отношение на тяхната кооперативност и емоционален баланс.
Като цяло проучването не открива доказателства в подкрепа на идеята, че хората с нарцистични черти системно надценяват впечатленията, които правят върху другите. Въпреки че те очакват да бъдат възприемани в положителна светлина, техните убеждения не са прекалено завишени. Нещо повече, начинът, по който нарцисистите вярват, че са възприемани, се различава значително между двата аспекта на нарцисизма.
„Общият модел на резултатите беше донякъде изненадващ, тъй като предполага, че нарцисизмът се характеризира по-малко със системно пристрастие и повече с положителни метавъзприятия (т.е. очакване да бъдат възприемани положително)“, обяснява Прингъл. „Това беше малко изненадващо, като се има предвид, че голяма част от езика, свързан с нарцисизма, навежда на мисълта за тази пристрастност (например „завишени“ самооценки, „подобряване“ и т.н.), но ние не открихме доказателства за това.“
Но проучването, както и всяко друго изследване, включва някои уговорки.
„Струва си да се отбележи, че когато тук говорим за „нарцисисти“, става дума за неклиничен нарцисизъм: всички наши извадки се състоят от студенти в бакалавърска степен, по-голямата част от които са жени“, отбелязва Прингъл. „В известен смисъл това прави резултатите по-приложими за средностатистическия човек, за когото е по-малко вероятно да има клинични нива на нарцисизъм, но предвид популярността на нарцисизма в лексикона на широката общественост мисля, че е важно да се има предвид това разграничение. Ако вместо това бяхме използвали клинична извадка, възможно е ефектите, които установихме, да са още по-силни или пък хората с по-високо ниво на нарцисизъм да са възприемани негативно, което не наблюдавахме толкова често в нашите извадки.“
Бъдещите изследвания биха могли да проучат как нарцистичните черти влияят на възприятията при по-разнообразни популации, включително клинични извадки, за да се види дали констатациите се разпростират и извън неклиничните среди. Освен това изследването на самовъзприятията на нарцисистите в условия на високи залози или конкуренция би могло да даде представа дали техните предразсъдъци стават по-ясно изразени под натиск. Продължителните проучвания биха могли също така да изследват как нарцистичните черти влияят върху взаимоотношенията с течение на времето, по-специално как метапредставата се развива със задълбочаването на познанствата.
„Голяма част от моята работа включва количествени методи, така че в тази насока се надявам да продължа да изследвам изследванията на точността с по-строги методи като регресионния анализ, основан на условията, който използвахме в тази статия“, каза Прингъл.
Comments