Космически апарат на НАСА може да влезе в историята, прелитайки по-близо до Слънцето от всеки друг обект, изпращан преди това.
Слънчевата сонда „Паркър“ трябваше да прелети на около 6,1 милиона километра от повърхността на слънцето във вторник в 6:53 ч. българско време.
„Тя се движи с невероятна скорост, която е толкова голяма, че ще й отнеме приблизително около 17 секунди, за да измине разстоянието между Торонто и Ванкувър“, заяви Йейми Ривера, астрофизик от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“, пред новинарската мрежа на Си Би Ес.
Ривера каза, че сондата се е отдалечила на около 9,86 слънчеви радиуса от Слънцето. За сравнение, разстоянието до Земята е приблизително 215 слънчеви радиуса от Слънцето.
„Така че сме изключително развълнувани да получим някакви данни и да ги анализираме“, каза Ривера, който е част от научния екип на сондата.
Но НАСА няма да има връзка със сондата в продължение на няколко дни, което означава, че няма да знае дали тя е оцеляла при преминаването си покрай Слънцето до 27 декември, когато Паркър трябва да предаде друг сигнал на маяка, за да потвърди здравето си, съобщи НАСА на своя уебсайт.
„Никой обект, създаден от човека, не е преминавал толкова близо до звезда, така че Паркър наистина ще връща данни от неизследвана територия“, заяви Ник Пинкин, ръководител на операциите на мисията Parker Solar Probe в APL, на уебсайта на НАСА.
„С нетърпение очакваме да получим обратна информация от космическия апарат, когато той се завърти около Слънцето.“
Слънчевата сонда „Паркър“ беше изстреляна през 2018 г., за да разгледа отблизо Слънцето. Оттогава насам тя прелетя право през слънчевата корона - външната атмосфера, която се вижда по време на пълно слънчево затъмнение.
Нейната цел е да проследи потока на енергията, да изследва нагряването на слънчевата корона и да проучи какво ускорява слънчевия вятър.
Паркър планира да се доближи повече от седем пъти до Слънцето в сравнение с предишни космически апарати, като при най-близкото приближаване ще достигне скорост от 690 000 км/ч.
Инструментите му са защитени от слънцето от 11,43-сантиметров щит от въглероден композит, който може да издържи на температури, достигащи почти 1 377 С.
Той ще продължи да обикаля около Слънцето на това разстояние поне до септември.
Учените се надяват да разберат по-добре защо короната е стотици пъти по-гореща от повърхността на Слънцето и какво задвижва слънчевия вятър - свръхзвуковия поток от заредени частици, които постоянно се изтласкват от Слънцето.
„Така че всичко това е изключително важно за аспекта на космическото време, който ни засяга пряко“, каза Ривера. „А също и за разбирането на други звезди. Как те функционират и как космическото време и планетите им се влияят от тяхната звезда.“
Comments