Тъй като Иран и Израел са все по-близо до пълномащабна война, огромната атака с балистична ракета на Ислямската република срещу Тел Авив на 1 октомври може да се разглежда като решаващ поврат. След поредните неуспехи на Техеран, включително убийството от Израел на лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала, на иранския върховен лидер Али Хаменей не му остана друг избор, освен да реагира. Сега регионът е изправен пред още по-голям конфликт.
Въпреки че някакъв вид иранска атака беше неизбежна, като се има предвид колко тясно свързана е Хизбула с Ислямската република, Хаменей изненада много наблюдатели, като избра един от най-крайните варианти. Той можеше да използва мрежата си от пълномощници, за да извърши непряка атака срещу Израел или да предизвика вълна от регионален тероризъм. И двете стъпки той е предприемал в миналото. Вместо това Хаменей избра да изстреля стотици снаряди по втория по големина град в Израел: една от най-големите атаки с балистични ракети в историята.
Но Хаменей предприе тази драматична стъпка по една причина - вътрешна за Иран. Корпусът на гвардейците на ислямската революция, влиятелната, идеологическа въоръжена сила на Хаменей, е разкъсван от разногласия между по-възрастните, консервативни командири и по-младите, радикални редици. Първите като цяло подкрепят известна сдържаност по отношение на Израел, докато вторите искат да атакуват директно врага на Ислямската република. Обикновено по-възрастният елит има по-голямо влияние върху върховния лидер. Но тъй като все повече командири и партньори на IRGC бяха убити, по-младите поколения придобиха надмощие. Те направиха това, като поставиха под съмнение компетентността на по-възрастните, а също и като предположиха, че някои от елитите на КСИР са всъщност израелски активи, включително Есмаил Гаани, командирът на КСИР, който контролира иранските сили Кудс - които на свой ред контролират мрежата от ирански прокси милиции. След като Израел уби Насрала, изчисленията на Хаменей изглежда са били формирани от тази по-млада кохорта. Това е част от причините, поради които Хаменей започна атаката на 1 октомври.
Силата на тези млади хардлайнери вероятно ще нарасне през следващите години. След поредните провали на разузнаването Хаменей вече не може да разчита на старата гвардия да управлява Иран. Дори и да можеше, радикалите от IRGC имат време на своя страна. Хаменей е на 85 години, а много от най-добрите му съветници също са в напреднала възраст. По-младите поколения могат да ги изчакат да остареят.
Затова е малко вероятно Ислямската република да стане по-мирна през следващите години. Правителството няма да се смекчи, когато ръководството му се смени. Вместо това то вероятно ще стане по-репресивно, по-насилствено и по-ангажирано с дестабилизирането на света.
ДО КРАЙНОСТ
КСИР е гръбнакът на Ислямската република. Създадена през 1979 г., за да защитава духовенството и да консолидира новия теократичен режим в Иран, Революционната гвардия придобива власт над почти всички аспекти на икономиката, сигурността, културата, социалната и политическата сфера на страната. Някога сравнително обикновена милиция, сега групата контролира над 50 % от иранската икономика и се стреми да придобие власт над още повече. Тя се е утвърдила в цялата държавна бюрокрация на Иран и е погълнала ключови министерства, включително вътрешното и външното. Тя разполага със 180 000 членове, разположени в Иран и региона.
Членовете на IRGC са от четири поколения. Първото поколение - нейните основатели, които се присъединяват към нея по време на ирано-иракската война (1980-88 г.) - се състои предимно от ирански революционери, произхождащи от бедни консервативни и религиозни семейства. Когато Хаменей поема властта като върховен лидер през 1989 г., повечето от това поколение се пенсионира или е прочистено. (Много от членовете му са били поддръжници на аятолах Хосейн Али Монтазери, който е бил фаворит за наследник на Рухола Хомейни като върховен лидер на Иран, и са били недоволни от възхода на Хаменей.) Но тези, които бяха лоялни към новия върховен лидер, останаха наоколо и той ги възнагради с голямо икономическо влияние върху Иран - включително като игнорираше тяхната корупция.
Второто поколение се присъединява към IRGC през десетилетието след ирано-иракската война, когато Революционната гвардия се разширява и започва да изпълнява доходоносни проекти за следвоенно възстановяване. За разлика от тези от първото поколение, които се присъединяват заради идеологията и едва по-късно попадат в богатството, членовете на тази кохорта се записват предимно в търсене на богатство. Много от тях не се интересуват от строгите ислямистки принципи. Според мемоарите на бившия ирански президент Хашеми Рафсанджани, довереник на Хомейни, само около 15 % от второто поколение са гласували за кандидата, подкрепен от Хаменей, на президентските избори през 1997 г.
Тази липса на лоялност предизвиква тревога у върховния лидер. В резултат на това през първото десетилетие на 2000 г. той започва да работи за превръщането на IRGC в по-ясно изразена идеологическа група. Хаменей увеличава времето, което IRGC отделя за това, което организацията нарича „идеологическо и политическо обучение“, или лекции, семинари, религиозни проповеди и религиозни церемонии, популяризиращи твърдолинейните шиитски доктрини на Хаменей. Усилията бяха успешни. Членовете на IRGC, които се присъединиха през първото десетилетие на 2000 г. - третото поколение на Революционната гвардия - се оказаха много верни на принципите и управлението на Ислямската република. Те нямаха никакви угризения, например при потушаването на масовите протести срещу режима през 2009 г.
Хаменей, доволен от тази лоялност, удвоява усилията си за идеологическа чистота на ИРГК. Той отделя допълнително време за политическа индоктринация, като увеличава тази програма до 50 % от цялото обучение на IRGC. Той преработва начина на приемане на нови членове. През по-голямата част от историята на IRGC присъединяването към нея е сравнително лесно за иранци с религиозно образование. Но от 2010 г. организацията заменя открития процес на кандидатстване с такъв само с покани, като набира единствено тези, които са били разузнати и предварително одобрени. Най-важните критерии за получаване на покана са религиозността и лоялността към върховния лидер.
Резултатът е четвъртото поколение на IRGC. То е още по-радикално от третото. Подобно на своите предшественици, тези най-млади членове с удоволствие потушават антирежимните протести, като през 2019, 2022 и 2023 г. открито разстрелват демонстранти. Но те също така с непропорционално голямо желание се разгърнаха в Сирия, където се сражаваха, за да подкрепят режима на президента Башар Асад под предлог, че защитават свещени шиитски храмове. И накрая, с насърчението на Хаменей, те преследват по-малко идеологически чисти елементи на Ислямската република, включително Хасан Рухани, бивш ирански президент.
ЖЪТВА И СЕИТБА
През 2019 г. Хаменей издаде манифест, в който обяви, че КСИР трябва да бъде модел за всички държавни институции. Според Хаменей иранската бюрокрация трябва да бъде „млада и хезболахи“ (идеологически твърда линия). Той възлага на своя син и вероятен наследник, Mojtaba, да изпълни тази заповед. И двамата целят да затвърдят личния контрол на Хаменей над Иран и да осигурят плавен преход на властта след смъртта му.
Ако се съди по условията на манифеста, реорганизацията на Мохтаба е успешна. Иранската бюрокрация започва да наема и насърчава млади радикали от IRGC, което води до по-твърда външна и вътрешна политика. Но този преход имаше и недостатъци. Въпреки че новите служители на правителството, обучени от IRGC, имаха подходящи идеологически биографии, те не бяха в състояние да ръководят правителството. В резултат на това тяхното издигане задълбочи структурните кризи на Иран, включително затруднената му икономика и многото екологични бедствия. Политическата пропаст между иранския режим и иранския народ се задълбочи.
За Хаменей овластяването на по-младите радикали се отразява по друг начин: то засилва разделението в самата КСИР. Инструктирани от Хаменей да преследват безскрупулните и по-малко ислямистки лидери на Иран, по-младите членове на организацията естествено започнаха да атакуват някои от олигарсите, обвинявайки ги, че са корумпирани от финансови интереси и че са твърде плахи в отношенията си със Запада. Някои от тях открито заявиха, че лидерите на КСИР - включително Али Шамхани, бившият секретар на Висшия съвет за национална сигурност, и Мохамед Бакер Галибаф, председател на иранския парламент - се занимават с подкупи.
Това задълбочаване на кризите в Иран накара Хаменей да постави под въпрос начина си на действие. Когато иранският президент Ебрахим Раиси внезапно загина при катастрофа с хеликоптер през май, Хаменей се опита да използва създалия се вакуум, за да забави изпълнението на своя манифест. По време на предсрочните президентски избори в страната върховният лидер подкрепи кандидатурата на Галибаф - част от усилията за предаване на кормилото на по-възрастната и по-опитна кохорта на IRGC.
Но по-младите членове, включително тези от особено радикалната милиция Басидж, отказаха да се присъединят към избора на върховния лидер. За тези крайнодесни редици Галибаф олицетворяваше самата корупция, която те бяха решили да отстранят. Вместо това те подкрепиха с огромно мнозинство кандидатурата на Саид Джалили - политик с по-чисто досие, но с твърдолинейни идеологически възгледи. Тази подкрепа помогна на Джалили да заеме второ място на първия тур на изборите. Масуд Пезешкян, дългогодишен парламентарист от елитния реформаторски лагер на Иран, зае първото място. Галибаф беше отстранен.
Шокирано от тази загуба на контрол, по-възрастното поколение на КСИР застана зад Pezeshkian на втория тур, което му помогна да спечели поста. Новият президент на свой ред се опита да отстрани младите радикали от висшите етажи на държавната бюрокрация. Но борбата едва ли е приключила. По-младото поколение на IRGC е по-отчуждено от всякога от по-възрастните. И чрез борбата на Иран с Израел те може би са намерили начин да отвърнат на удара.
ОЧАКВАЙТЕ НАЙ-ЛОШОТО
След нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври военните на страната започват серия от удари срещу силите на КСИР и тези на нейните партньори. Израел се насочи към служители на IRGC и различни подкрепяни от Иран милиции в Ирак и Сирия. Той е ликвидирал висшето ръководство на Хизбула. Нанесъл е и удар по команден пункт на силите Quds на IRGC, разположен в пристройката на сградата на иранското консулство в Дамаск.
Тези нападения разгневиха почти всички членове на IRGC, както млади, така и стари. Но по-младите поколения също бяха възмутени от отговора на Иран. Тези радикали се почувстваха предадени, когато Техеран отказа да нанесе директен удар по Израел след първоначалната серия от атаки на последния. Дори след като през април 2024 г. КСИР изпрати стотици ракети и дронове към Израел, много от по-младите служители бяха недоволни. Ответните действия на Иран не успяха да нанесат реални щети на противника, а радикалите от КСИР видяха в отговора предимно символичен характер.
Някои по-млади членове на КСИР смятат, че Иран се е въздържал от страх. Други обаче смятат, че нещо по-неприятно задържа страната. След като лидерът на Хамас Исмаил Хания беше убит в Техеран и особено когато Насрала беше убит в Бейрут, много радикали стигнаха до заключението, че олигархията на КСИР е била инфилтрирана от израелското разузнаване. Според тази логика някои високопоставени служители на Революционната гвардия дотолкова са се вложили в печеленето на пари, че са били подкупени от израелски служители, които са им предложили координатите на ценни цели и като цяло са ограничили реакцията на Техеран.
Тези твърдения оказват сериозен натиск върху Хаменей и висшето ръководство на КСИР да нанесат силен удар срещу Израел. Отчасти това е причината Иран да предприеме такава мащабна атака този месец. Но атаката от 1 октомври, както и тази от април, няма да заглуши по-младата кохорта на IRGC. Всъщност радикалите на групировката вероятно ще бъдат окуражени. Хаменей може и да намира младите радикали за разочароващи, но вероятно е стигнал до извода, че твърденията им са отчасти верни. Трудно е да си представим, че никой от служителите на КСИР не работи с Израел, след като Хания беше убит от дистанционно управлявана бомба в скривалище, управлявано от КСИР. По този начин Хаменей няма да има друг избор, освен да прочисти част от висшите си служители и да ги замени с по-млади.
Този неизбежен ход ще изостри бъдещите кризи както в Иран, така и между Ислямската република и света. Във вътрешен план, тъй като КСИР става все по-радикална и агресивна, нейните репресии срещу дисиденти вероятно ще бъдат по-сурови. В международен план една по-радикална IRGC ще накара Иран да разшири програмата си за балистични ракети, да удвои подкрепата си за милициите и да се стреми към ядрени оръжия. Техеран ще стане по-решителен да унищожи Израел, да изведе силите на САЩ от региона и да подкопае либералния международен ред.
Някои анализатори изразяват надежда, че след смъртта на Хаменей Иран може да промени курса си. Но ако не друго, смъртта на върховния лидер ще ускори тази радикализация. Мохтаба се оказа още по-голям поддръжник на по-младите поколения, отколкото беше баща му. Дори ако синът на Хаменей не го наследи, машинациите на върховния лидер на практика гарантират, че мантията ще премине към друг по-млад, радикален духовник.
В крайна сметка единственото нещо, което може да попречи на Иран да стане по-краен, е разпадането на самия режим. Такъв колапс може да се случи. Ислямската република е дълбоко и все по-непопулярна сред своите избиратели и повечето иранци почти сигурно биха предпочели друго, светско и по-мирно правителство. Но режимът е посрещал десетилетия наред масови протести, без да бъде разклатен. Въпреки катастрофалните си икономически резултати, той се оказа изключително устойчив на всички предизвикателства. Засега един по-радикален Иран е почти неизбежен. Никой не бива да залага на нещо по-малко.
Comentarios