
Сали Карсън не е оракул или пророк, а просто млада жена от Дорсет, родена през 1901 г. И все пак тя предвижда мрачно и изпълнено с насилие бъдеще за Европа и изразява тези страхове в романа си от 1934 г., който днес е обявен за „наелектризиращ шедьовър“.
Книгата на Карсън „ Кривият кръст“ предсказва мащаба на нацистката заплаха и ще бъде преиздадена за първи път тази пролет, преди 80-годишнината от края на Втората световна война. В своето време романът й предизвиква противоречия, но трябва да върви по внимателен път, за да избегне обвиненията, че е алармирал за целите на фюрера. Сценичната адаптация на историята ѝ дори е цензурирана, като са премахнати всички „Хайл Хитлер“.
Това е историята на германско семейство, което се бори с несигурната икономика, но очаква с нетърпение сватбата на дъщеря си Алекса с млад лекар - до момента, в който еврейският му произход застрашава годежа им.
Заглавието на „ Кривият кръст“ идва от формата на свастиката и веднага е признато за основно четиво и е широко оценено, включително на страниците на „ Обзървър“ от юли 1934 г., където Джералд Гулд го оценява като „много добър роман“, който избягва всякаква „пропагандна тенденция“, като оставя „историята да се изправи срещу своите достойнства“. Прочитайки ръкописа миналата година, съвременната писателка Рейчъл Джойс го определя като „наелектризиращ шедьовър“.
Въпреки че в него е описана предвоенна Германия, в която Карсън е прекарала известно време, „ Кривият кръст“ е предаден на културните архиви. След това е преоткрит от биографа и основател на издателство Persephone Books Никола Боуман.
„След като открива рядък останал екземпляр, тя е поразена, че такъв изключителен и важен роман може да е бил изгубен за историята“, заяви говорител на издателството този уикенд. „Да имаш възможността да спасиш този литературен шедьовър от пълно изгубване е огромна привилегия. Тъй като уроците, които историята ни е дала, изглеждат тревожно близки до забравата, сега ни се струва, че е подходящият момент да го споделим със света.“
Романът започва в навечерието на Коледа през 1932 г. и описва нарастващото недоволство на група германски младежи, които се чувстват изгубени и пренебрегнати, и затова се обръщат към нов авторитарен лидер. След успеха на критиката книгата бързо се превръща в театрална пиеса и се играе първо в Бирмингам, а след това и в Лондон. През 1937 г. театралната критика на „ Ню Йорк Таймс“приветства постановката на Уест Енд като „трагедия на любовта на баварско момиче към еврейски лекар в първите дни на нацистката революция“, която завладява „без да се отдава на пропаганда и без пристрастия“.
Критикът на лондонския вестник Times също оценява високо подхода на Карсън: „През цялото време тя никога не проповядва, нито пък губи връзка, поради омраза или предразсъдъци, с човешките същества, които представя. Тя има своя гледна точка, но е артист, а не тумбак, вследствие на което всички нейни хора живеят и нейната истина е изказана в тяхната природа и страдание.“
Сценарият на книгата спечелва вниманието на канцеларията на лорд-камердинера, която до 1968 г. трябва да одобрява публичните пиеси. То призовава всяко „Хайл Хитлер“ да бъде изрязано от сценария. Дори в този цензуриран вид пиесата продължава да предизвиква протести от страна на десните фракции във Великобритания, които я разглеждат като антигерманска пропаганда и твърдят, че е твърде негативна за нацисткото правителство.
Книжарницата Persephone Books ще организира собствено възраждане на пиесата с професионално публично четене на сценария в пълен състав през април, което ще се проведе над книжарницата ѝ в Бат. Публиката ще чуе драматизацията за първи път след падането на завесата на оригиналната лондонска постановка.
Силвия „Сали“ Карсън е най-малката от три сестри, отгледана от овдовяла майка в Дорсет. Като млада жена тя преподава танци, като същевременно работи като читател в издателство и прекарва ваканциите си в Бавария с приятели. Там започва да пише романа, който завършва в Англия, а след това написва две продължения - „ Затворникът“ (1936 г.) и „ Един пътник мина“ (1938 г.). Омъжва се за издателя от Брадфорд Ерик Хъмфрис и за три години ѝ се раждат три деца - син и дъщеря близнаци, а след това още една дъщеря. Но през юни 1941 г., когато е само на 39 години, Карсън умира от рак на гърдата.
Comments