Светът се променя с главозамайващи темпове. Сякаш постоянно сме бомбардирани с новини, които сигнализират за фундаментална промяна в структурата на реалността. Само преди два месеца ChatGPT на OpenAI достигна 100 милиона потребители - свидетелство за светкавичното навлизане на изкуствения интелект, който променя всичко - от начина, по който работим, до начина, по който творим (Ройтерс, януари 2023 г.). Междувременно Китай изпробва хиперзвукова ракета, която обиколи земното кълбо - ярко напомняне за ускоряващата се надпревара за технологично надмощие с потенциално дестабилизиращи военни приложения (Financial Times, октомври 2021 г.). Рекордни горещини изпепеляват планетата, подчертавайки спешността на климатичната криза както никога досега, като общностите в Европа и Северна Америка се разтърсват от безпрецедентни температури (The Guardian, юли 2023 г.). И тъй като Германия се колебае на ръба на рецесията, а промишленото производство е в спад пет поредни месеца, стабилността дори на най-стабилните световни икономически сили е поставена под въпрос (Destatis, ноември 2023 г.).
В този водовъртеж от промени 2025 г. се очертава да бъде ключова година, в която границите между научната фантастика и реалността ще се размият. Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг предвижда бъдеще, в което изкуственият интелект не е просто инструмент, а сътрудник. Той прогнозира, че AI ще трансформира работната сила, създавайки "суперслужители", които могат да анализират огромни количества данни, да автоматизират задачи и да вземат решения с безпрецедентна бързина и точност. Представете си лекари, оборудвани с AI, които могат да диагностицират сложни състояния за секунди, подобно на Watson на IBM, но персонализирани и лесно достъпни. Представете си персонализирана медицина, в която AI разработва лечения, съобразени с уникалния ви генетичен състав. Не става въпрос само за ефективност, а за отключване на човешкия потенциал.
Тази нова епоха не се ограничава само до дигиталната сфера. Напредъкът в роботиката и биоинженерството обединява човешките способности с изкуствения интелект. Изкуствените скелети, управлявани от сложни алгоритми, биха могли да предоставят свръхчовешка сила и ловкост. Ние сме на прага на ера, в която човешките ограничения се оспорват, в която нашите способности се увеличават от силата на технологAIте.
Но този „смел“ нов свят е свързан с въпроси. Как ще се адаптираме към работната сила, трансформирана от AI? Как да гарантираме, че тези постижения са от полза за цялото човечество, а не само за някои избрани? И какви са етичните последици от подобряването на човешките способности отвъд естествените ни граници? В тази статия са разгледани 15 прогнози за 2025 г. - година, която обещава да преосмисли глобалния пейзаж. От възхода на агентите с изкуствен интелект до геополитическите промени в Африка, от бъдещето на цифровите валути до надвисналата заплаха от недостиг на вода в световен мащаб - ще навлезем в тенденцAIте, които ще оформят нашия свят и ще поставят под въпрос нашите предположения за това какво означава да бъдеш човек.
Прогнози:
1. Възходът на агентите на AI и индивидуалните модели на AI
Епохата на пасивния инструмент приключи. Навлизаме в ерата на проактивните, персонализирани агенти с изкуствен интелект. Това не са просто днешните чатботове, а усъвършенствани спътници с AI, които ще предвиждат нуждите ни, ще управляват графиците ни, ще филтрират информация и дори ще действат като наши пълномощници в цифровия свят. Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг рисува картина на работна сила, в която AI не е просто инструмент, а партньор. Той прогнозира, че AI ще разшири човешките способности, позволявайки на служителите да анализират огромни масиви от данни, да автоматизират сложни задачи и да вземат решения с безпрецедентна бързина и точност. Това може да доведе до появата на "супер служители", които могат да се справят с предизвикателства, които преди са били непреодолими.
Представете си агент с изкуствен интелект, който не само планира срещите ви, но и подготвя информационни документи, като синтезира съответната информация от интернет. Или помислете за асистент за пазаруване с изкуствен интелект, който познава предпочитанията ви толкова добре, че проактивно поръчва хранителни продукти, преди да са свършили, предлага нови продукти, които може да харесате, и дори договаря най-добрите цени. Компании като Google, Microsoft и OpenAI вече проправят пътя към това бъдеще, а проучване от 2023 г. установи, че 64% от потребителите смятат, че AI ще окаже значително влияние върху живота им през следващите пет години (PwC). Въпреки че това поражда опасения за изместване на работни места в някои сектори, то също така предоставя невероятни възможности за повишаване на производителността и преминаване към по-креативни и стратегически човешки начинания.
2. Ефектът MAGA (Make America Great Again) върху глобалната геополитика
Движението "Да направим Америка отново велика" (MAGA) с неговия акцент върху национализма, популизма и политиките "Америка на първо място" продължава да се отразява в целия свят, дори и след евентуалното преизбиране на неговия лидер. Това движение обтяга отношенията със съюзниците, подкопава международните институции и подхранва политическата поляризация както в САЩ, така и в чужбина. Оттеглянето на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП) през 2017 г. при администрацията на Тръмп сигнализира за преминаване към протекционизъм и обтягане на отношенията с ключови съюзници. Макар че избирането на Джо Байдън през 2020 г. отбеляза частично завръщане към многостранността, с усилията за повторно присъединяване към международни споразумения като Парижкото споразумение за климата, основните напрежения остават.
"Ефектът MAGA" окуражи националистическите и популистките движения по целия свят, като допринесе за по-фрагментиран и нестабилен международен ред. Това може да доведе до увеличаване на търговските войни, предизвикателства към демократичните норми и намаляване на международното сътрудничество по критични въпроси като изменението на климата и глобалното здраве. Дългосрочните последици от тази промяна все още се проявяват, но е ясно, че ерата на безспорната американска хегемония е приключила.
3. Надпреварата в квантовите изчисления и възходът на специализираните чипове с изкуствен интелект
Надпреварата за разработване на квантови компютри вече не е въпрос на научна фантастика - това е състезание с високи залози и дълбоки последици за националната сигурност, икономическата конкурентоспособност и научните открития. За разлика от класическите компютри, които съхраняват информацията като битове, съдържащи само 0 или 1, квантовите компютри използват кюбити, които могат да съдържат 0, 1 или комбинация от двете, благодарение на принципите на суперпозиция и взаимосвързаност. Това им позволява да извършват изчисления, които са невъзможни дори за най-мощните класически суперкомпютри. Google твърди, че през 2019 г. е постигнала "квантово превъзходство" със своя процесор Sycamore, като за 200 секунди е извършила изчисление, което би отнело на класически суперкомпютър 10 000 години.
Отвъд откриването на лекарства и проучването на нови технологии, квантовите изчисления и чиповете с изкуствен интелект са готови да направят революция в здравеопазването. Представете си изкуствен интелект, който може да анализира цялата медицинска история на пациента, генетичните данни и настоящите симптоми, за да постави диагноза за секунди и да разработи персонализирани лечения. Това може да доведе до по-ранно откриване на заболявания, по-ефективни терапии и в крайна сметка до по-дълъг и здравословен живот. Компании като IBM, Google, Microsoft и стартъпи като Rigetti Computing са в челните редици на тази революция. Едновременно с това компании като Nvidia, със своя графичен процесор A100 Tensor Core, стимулират напредъка в областта на изкуствения интелект, като позволяват по-бързо обучение на модели за дълбоко обучение. Тези специализирани чипове за AI ускоряват изследванията в области като обработка на естествен език, компютърно зрение и роботика. Очаква се световният пазар на квантови изчисления да нарасне рязко, достигайки 1765 млн. долара до 2026 г., в сравнение с едва 472 млн. долара през 2021 г. Този експлозивен ръст, при CAGR от 30,2%, подчертава огромния потенциал и ожесточената конкуренция в тази област (MarketsandMarkets, 2021 г.).
4. Икономическият спад в Германия и възходът на радикализма
Германия, която дълго време беше смятана за икономическия двигател на Европа, е изправена пред неспокойни времена. Войната в Украйна, последвалата я енергийна криза и прекъсванията на световната верига за доставки засегнаха сериозно производствения сектор. Всъщност индустриалното производство на Германия спадна с 0,8% през октомври 2023 г., отбелязвайки пети пореден месечен спад (Destatis). Тези икономически затруднения могат да подхранят социални вълнения и да допринесат за възхода на радикални политически движения, както вляво, така и вдясно. Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) отбеляза рязък ръст на подкрепата в последните проучвания, възползвайки се от икономическите тревоги и социалното разделение, като в момента нейният дял е около 22 % (INSA, 2024 г.).
Въпреки че демократичните институции в Германия са по-стабилни от тези на Ваймарската република, паралелите са обезпокоителни. Една отслабена Германия би могла да дестабилизира Европейския съюз, като повлияе на способността му да се справи с предизвикателства като изменението на климата, миграцията и заплахите за сигурността. Това може да доведе и до по-разпокъсана Европа, със засилен национализъм и спад в международното сътрудничество. Следващите години ще бъдат решаващи за това дали Германия ще може да се справи с тези предизвикателства и да запази позицията си на стълб на европейската стабилност.
5. Възходът на ислямистките държави в Близкия изток
Близкият изток остава огнище на нестабилност, като продължаващите конфликти и вакуумът във властта създават благоприятна почва за възхода на ислямистките държави. Превземането на Афганистан от талибаните през 2021 г. показва потенциала на ислямистките групировки да завземат властта в неустойчиви региони, а падането на режима на Асад допълнително дестабилизира региона, създавайки възможност за групировки като ИДИЛ, въпреки териториалните си загуби, да се прегрупират и да разширят влиянието си.
Възходът на такива държави може да има опустошителни последици, като подхранва тероризма, изостря бежанската криза и оказва влияние върху глобалната енергийна сигурност. То може да доведе и до засилване на регионалните конфликти, като привлече големи сили и дестабилизира още повече и без това нестабилния регион. Международната общност е изправена пред сериозно предизвикателство да предотврати възхода на ислямистките държави и да смекчи потенциалните последици.
6. Възходът на кибервойната и атаките с помощта на изкуствен интелект
Кибератаките вече не са просто неприятност, а сериозна заплаха за националната сигурност, икономическата стабилност и неприкосновеността на личния живот. Тези атаки стават все по-усъвършенствани и разрушителни, като са насочени към критична инфраструктура, финансови системи и дори изборни процеси. Атаката с рансъмуер на Colonial Pipeline през 2021 г. наруши доставките на гориво по Източното крайбрежие на САЩ, подчертавайки уязвимостта на критичната инфраструктура към кибератаки. Средната стойност на пробив в сигурността на данните през 2023 г. е 4,45 млн. долара, което представлява 15% увеличение за 3 години (IBM, 2023 г.). AI допълнително утежнява проблема, като се използва за автоматизиране на атаките, което ги прави по-трудни за откриване и защита от тях. Deepfakes, генерирани от AI фалшиви видеоклипове, се използват за разпространяване на дезинформация и манипулиране на общественото мнение, размивайки границите между реалност и измислица.
Все по-широкото използване на изкуствен интелект в кибервойната поражда етични опасения и потенциал за непредвидени последици. Възможността да се извършват автономни кибератаки без човешка намеса може да доведе до бърза ескалация и непредвидени резултати. Ще е необходимо международно сътрудничество и нови правни рамки за регулиране на тази нововъзникваща област на конфликти и за предотвратяване на катастрофална надпревара в кибервъоръжаването. Разработването и внедряването на надеждни средства за защита на киберсигурността, задвижвани от AI, ще бъде от решаващо значение за намаляване на тези рискове.
7. Глобалният план за действие на Китай и алиансът БРИКС
Икономическата и военната мощ на Китай продължава да нараства и той става все по-авторитетен на световната сцена. Чрез инициативи като "Пояс и път" (BRI) и алианса БРИКС Китай се стреми да промени световния ред и да създаде многополюсен свят, в който САЩ да не доминират толкова силно. Алиансът БРИКС, който първоначално включваше Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, се разшири и от януари 2024 г. включва Египет, Етиопия, Иран и Обединените арабски емирства, което допълнително разширява влиянието му. Тази разширена група представлява значителна част от световното население и икономика. Новата банка за развитие на БРИКС е одобрила заеми на стойност над 30 млрд. долара за инфраструктурни проекти в страните членки, оспорвайки доминацията на ръководени от Запада институции като Световната банка.
Инвестициите на Китай в Китайско-Пакистанския икономически коридор (CPEC), водещ проект на BRI, имат за цел да свържат Западен Китай с Арабско море, което показва амбицията на Китай да създаде нови търговски маршрути и да разшири икономическото си влияние. Продължаващото напрежение около Тайван и в Южнокитайско море подчертава нарастващата военна мощ на Китай и желанието му да оспори съществуващата архитектура на сигурността. Тъй като БВП на Китай достигна 17,7 трилиона долара през 2023 г. и продължава да расте, макар и с по-бавни темпове, светът става свидетел на промяна в динамиката на глобалната сила, с нарастваща конкуренция и напрежение между Китай и САЩ.
8. Климатичната криза и нейното въздействие върху глобалната сигурност
Климатичната криза вече не е далечна заплаха, а настояща реалност с дълбоки последици за глобалната сигурност. Екстремните метеорологични явления стават все по-чести и по-интензивни, разселват население, натоварват ресурсите и подклаждат конфликти. Тежката суша в Източна Африка през 2022-2023 г. доведе до широко разпространен глад и разселване, подчертавайки връзката между изменението на климата и хуманитарните кризи. През 2022 г. 32,6 милиона души са били вътрешно разселени поради бедствия (IDMC, 2023 г.). По оценки на ООН до 2050 г. може да има до 1 милиард климатични бежанци.
Изменението на климата изостря конфликтите в региони като Сахел, където конкуренцията за оскъдни ресурси подхранва насилието. Повишаването на морското равнище застрашава крайбрежните общности и островните държави, което може да доведе до масови миграции и геополитическа нестабилност. Последиците за сигурността от изменението на климата са мащабни и изискват фундаментална промяна в начина, по който мислим за националната сигурност и международното сътрудничество. За справяне с тази криза ще е необходимо безпрецедентно глобално сътрудничество и бърз преход към устойчиви енергийни източници, за да се избегнат катастрофални последици. Глобалните температури са се повишили с около 1,1 °C от края на XIX в. насам и последиците от това вече се усещат по целия свят (NASA, 2023 г.).
9. Въздействието на застаряващото население върху световните икономики
Светът застарява. В световен мащаб живеем по-дълго и имаме по-малко деца. До 2050 г. всеки шести човек ще бъде на възраст над 65 години, а световното население на възраст 65 и повече години се очаква да се увеличи повече от два пъти и да достигне 1,6 милиарда души (ООН). Тази демографска промяна има дълбоки икономически последици. В страни като Япония и Италия намаляването на работната сила и нарастващите разходи за здравеопазване натоварват мрежите за социална сигурност и възпрепятстват икономическия растеж. В ЕС през 2022 г. над 21,1 % от населението ще бъде на възраст 65 и повече години (Евростат, 2023 г.). В Япония към 2023 г. населението на възраст 65 и повече години е около 29 % (Статистическо бюро на Япония, 2023 г.). Намаляването на работната сила в Япония е допринесло за десетилетия на икономическа стагнация, въпреки усилията за повишаване на производителността и насърчаване на имиграцията.
Тази тенденция ще накара държавите да преосмислят пенсионната възраст, имиграционните политики и системите за здравеопазване. Тя може да доведе до повишена автоматизация и по-голяма зависимост от изкуствения интелект за запълване на недостига на работна ръка, което може да доведе до изостряне на съществуващите неравенства. Справянето с предизвикателствата на застаряващото население ще изисква иновативни решения и дългосрочно планиране, за да се гарантира икономическата стабилност и социалното благосъстояние.
10. Възходът на национализма и популизма в Латинска Америка
Латинска Америка преживява възраждане на национализма и популизма, подхранвани от икономическото неравенство, корупционните скандали и разочарованието от традиционните политически партии. Най-богатите 10% в Латинска Америка притежават 71% от богатството (ECLAC, 2021 г.). Избирането на левия Густаво Петро в Колумбия през 2022 г. бележи отдръпване от традиционната политика, подхранвано от социални вълнения и искания за икономическо равенство. Тази тенденция повтаря възхода на популизма през 30-те години на ХХ век с фигури като Перон в Аржентина. Днешният популизъм обаче се засилва от социалните медии, което позволява бърза мобилизация и разпространение на дезинформация. Платформи като Туитър и Фейсбук играят важна роля в мобилизирането на подкрепа за популистки лидери, често чрез разпространяване на дезинформация и разединяваща реторика.
Тази тенденция би могла да дестабилизира региона, да повлияе на миграционните потоци към САЩ, да наруши търговията и потенциално да доведе до отстъпление от демокрацията. Тя също така дава възможност на други световни сили да увеличат влиянието си чрез инвестиции и партньорства. Следващите години ще бъдат решаващи за това дали латиноамериканските демокрации ще могат да устоят на натиска на популизма и да се справят с основните социални и икономически неравенства, които го подхранват.
11. Недостиг на вода в световен мащаб
Недостигът на вода е нарастваща глобална криза, предизвикана от нарастването на населението, урбанизацията и изменението на климата. Около 2,2 милиарда души по света нямат достъп до безопасно управлявани услуги за питейна вода (СЗО/UNICEF, 2023 г.). Прогнозите са, че до 2025 г. 1,8 млрд. души ще живеят в страни или региони с абсолютен недостиг на вода (UN-Water). Кейптаун, Южна Африка, едва избегна "нулевия ден" през 2018 г., когато се прогнозираше, че градът ще остане без вода поради тежка суша. Продължаващата суша в Калифорния опустоши селскостопанската индустрия на щата, което доведе до по-високи цени на храните и икономически загуби.
Недостигът на вода може да предизвика конфликти, масови миграции и продоволствена несигурност. За да се осигури достъп до чиста вода за всички, ще са необходими иновативни решения като обезсоляване, опазване на водите и устойчиво земеделие. Нарастващата конкуренция за водни ресурси ще има и геополитически последици, като може да изостри напрежението между държавите, които ползват общи реки или водоносни хоризонти. Справянето с това предизвикателство ще изисква международно сътрудничество и фундаментална промяна в начина, по който управляваме и оценяваме водата.
12. Приемане на цифрови валути
Цифровите валути, като биткойн и цифровите валути на централните банки (CBDC), набират популярност и могат да предизвикат революция в световния финансов пейзаж. Към 2023 г. над 420 млн. души в световен мащаб използват криптовалути (tripleA, 2023 г.). През 2021 г. Салвадор прие биткойн като законно платежно средство - противоречив ход, който подчерта потенциала и предизвикателствата на широкото приемане на цифрови валути. CBDC се проучват от 130 държави, които представляват 98% от световния БВП (Атлантически съвет, юли 2023 г.). Китай пилотно въвежда своя цифров юан в няколко града, което поражда опасения относно неприкосновеността на личния живот и правителствения контрол.
Цифровите валути могат да променят начина, по който извършваме плащания, инвестираме и управляваме финансите си. Те предлагат възможност за по-бързи, по-евтини и по-сигурни трансакции, особено трансгранични. Те биха могли също така да поставят под въпрос ролята на централните банки и традиционните финансови институции, което ще доведе до по-децентрализирана финансова система. Те обаче пораждат и опасения относно сигурността, регулирането, волатилността и потенциала за незаконни дейности. Следващите години ще бъдат от решаващо значение за определяне на начина, по който тези цифрови валути се регулират и интегрират в световната икономика.
13. Глобални здравни кризи
Пандемията COVID-19 напомни за уязвимостта на света от инфекциозни болести. Пандемиите обаче не са единствената заплаха. Антимикробната резистентност е все по-голям проблем, като Световната здравна организация предупреждава, че до 2050 г. резистентните към лекарства инфекции могат да причинят 10 милиона смъртни случая годишно. Само през 2019 г. с бактериалната антимикробна резистентност са били свързани приблизително 4,95 милиона смъртни случая (The Lancet, 2022 г.). Изменението на климата изостря и съществуващите здравни проблеми, като повишаването на температурите увеличава риска от топлинен удар, респираторни заболявания и разпространение на инфекциозни болести.
До 2025 г. може да се сблъскаме с нови пандемии, с опустошителните последици от антимикробната резистентност и с последиците за здравето от променящия се климат. Тези предизвикателства ще натоварят системите на здравеопазване и ще изискват глобално сътрудничество за ефективно предотвратяване и реагиране. Инвестициите в инфраструктурата на общественото здравеопазване, научните изследвания в областта на новите лечения и международното сътрудничество в областта на наблюдението на болестите и реакцията ще бъдат от решаващо значение за намаляване на тези рискове. Взаимосвързаността на съвременния свят означава, че една здравна криза в една част на земното кълбо може бързо да се превърне в глобален проблем, изискващ координиран и проактивен подход.
14. Геополитически промени в Африка
Африка е континент във възход, с младо и нарастващо население и богати природни ресурси. Прогнозите са, че до 2050 г. населението й ще достигне 2,5 милиарда души (ООН, 2022 г.). Въпреки това тя е изправена и пред предизвикателства като бедността, конфликтите и изменението на климата. До 2025 г. може да станем свидетели на значителни геополитически промени, като се засили конкуренцията за влияние между световни сили като САЩ, Китай и Русия. Китай е инвестирал значителни средства в инфраструктурни проекти в Африка, като например стандартната железопътна линия Момбаса-Найроби в Кения, с което затвърждава икономическите и политическите си връзки.
САЩ увеличиха военното си присъствие в Африка, за да се противопоставят на тероризма и руското влияние, а Русия разшири военните и икономическите си връзки със страни като Мали и Централноафриканската република. Тази конкуренция може да промени динамиката на световната търговия, инвестиции и сигурност. Африка би могла да се превърне в ключов играч при справянето с глобални предизвикателства като изменението на климата и устойчивото развитие. Съществува обаче и риск от увеличаване на нестабилността и конфликтите, ако конкуренцията за ресурси и влияние се засили. Бъдещето на Африка ще се определя от това как ще се развият тези геополитически съперничества и как африканските държави ще се ориентират в тази сложна динамика.
15. Технологична интеграция в образованието
Технологиите бързо променят начина, по който учим и преподаваме, а през 2025 г. трансформацията ще бъде още по-силно изразена. Платформите за персонализирано обучение, задвижвани от изкуствен интелект, стават все по-усъвършенствани. Компании като Khan Academy използват AI, за да се адаптират към индивидуалните нужди и темпото на учениците, предоставяйки персонализирани учебни програми. Очаква се световният пазар на електронно обучение да достигне 370 млрд. долара до 2026 г., което отразява нарастващото търсене на онлайн и технологично подпомогнато образование (Statista, 2023 г.).
Виртуалната и разширената реалност (VR/AR) също навлизат в класните стаи, предлагайки немислимо досега потапяне в учебния процес. Компании като Google и Microsoft разработват приложения за VR и AR в образованието, които позволяват на учениците да изследват древни цивилизации, да правят дисекция на човешко сърце или да пътуват до далечни планети, без да напускат класната стая. Тази технологична интеграция може да демократизира образованието, да персонализира учебния опит и да даде на учениците уменията, необходими за бъдещето. Тя обаче поражда и опасения относно цифровото разделение, ролята на учителите в класната стая, управлявана от технологиите, и потенциала за засилено наблюдение и контрол. Успешното интегриране на технологиите в образованието ще изисква внимателно планиране, равен достъп и фокус върху педагогическите иновации.
Заключение
2025 г. се очертава да бъде повратна година. Тенденциите, които проучихме - от възхода на агентите с изкуствен интелект до геополитическите промени в Африка, от предизвикателствата на изменението на климата и недостига на вода до трансформиращия потенциал на технологиите в образованието - рисуват картина на свят в бърз преход. Тези събития са взаимосвързани и ще се оформят взаимно по сложен начин. Възходът на изкуствения интелект, например, ще окаже влияние върху всичко - от работната сила и икономиката до здравеопазването и военното дело. Изменението на климата ще задълбочи съществуващите неравенства и ще създаде нови предизвикателства пред сигурността, а конкуренцията за ресурси ще промени геополитическите съюзи.
Навигацията в този сложен пейзаж ще изисква далновидност, адаптивност и готовност за приемане на промените. То ще изисква международно сътрудничество в безпрецедентен мащаб, за да се справи с глобални предизвикателства като изменението на климата, пандемиите и киберсигурността. Това ще изисква и ангажимент за етично технологично развитие, което да гарантира, че постижения като изкуствения интелект се използват в полза на цялото човечество. Изборът, който ще направим през следващите години, ще определи не само траекторията на 2025 г., но и бъдещето на нашия свят за следващите поколения. Бъдещето не е предопределено; то се създава сега, чрез решенията, които вземаме, и действията, които предприемаме. Тъй като стоим на прага на нова ера, от нас зависи да оформим бъдеще, което е едновременно проспериращо и устойчиво, бъдеще, в което технологиите ни дават възможност да преодолеем предизвикателствата и да разгърнем пълния си човешки потенциал. Със сигурност това ще бъде време на предизвикателства, но това ще бъде и време на невероятни възможности. Предстоящата 2025 г. ще бъде изпълнена с много неща, но едно е сигурно: няма да е скучна.
Comments