Неотдавнашно проучване, публикувано в Oxford Journal of Archaeology, разкрива един малко изследван аспект на древното изкуство: използването на парфюми и ароматни вещества в гръко-римските скулптури. Това изследване, ръководено от археолога Сесили Бронс, предлага нов начин за разбиране на класическото изкуство, като оспорва традиционното възприемане на скулптурата като чисто визуална форма на изкуство. В продължение на векове гръко-римското изкуство е било изучавано през призмата на неговия външен вид. Проучването на Бронс обаче подчертава, че тези скулптури са били не само полихромирани и украсени с текстил и бижута, но и импрегнирани с аромати. Тази практика, записана в литературни и епиграфски текстове, подсказва, че сетивният опит на древните зрители е бил много по-богат, отколкото се е смятало досега. Изследването се основава на редица класически текстове, в които се описва как са били ароматизирани статуи на богове и видни личности. Така например римският оратор Цицерон споменава за обичая да се маже с парфюм статуята на Артемида в Сегеста. По същия начин поетът Калимах описва в епиграма, че статуята на Береника II, египетската кралица, е била напоена с парфюм.
Парфюмът се използвал не само за украса на скулптури, но изпълнявал и ритуална функция. В Древна Гърция и Рим боговете са били почитани с екзотични аромати и ароматни масла. В светилището на остров Делос епиграфски надписи описват подробно цената и състава на тамяна, използван за козметиката (украсата) на статуите на Артемида и Хера. Те включват зехтин, пчелен восък, натрон (натриев карбонат) и розов парфюм. Един от най-интересните резултати от изследването е връзката между парфюмерийните работилници, открити на Делос, и практиката за нанасяне на парфюм върху статуите. Открити са предмети, които свидетелстват за местно производство на парфюми, което потвърждава, че парфюмите, използвани в ритуалите, може да са били произведени на същия остров. За нанасянето на парфюмите върху скулптурите са използвани специални техники, като например ганоза - нанасяне на восък и масла за запазване и подобряване на повърхността на статуите. Витрувий и Плиний Старши споменават в своите трудове за използването на понтийски восък и специални масла, за да се предотврати обезцветяването на скулптурите и да им се придаде специален блясък. От друга страна, козмезисът включвал използването на текстил, бижута и аромати за статуите - практика, която затвърждавала идеята, че тези божествени образи са третирани като живи същества. В тази връзка Паусаний разказва, че статуята на Зевс в Олимпия била намазана със зехтин, за да се предпази слоновата ѝ кост от влажния климат.
Въпреки че времето е заличило повечето от ароматите, използвани в древността, някои следи са останали. Пример за това е портретът на кралица Береника II, скулптура на Птолемеите от III в. пр. н. е., по чиято повърхност има следи от пчелен восък, което показва, че може би е била парфюмирана. Друг пример е използването на цветя и гирлянди за украса на статуи, което добавя временно, но значително обонятелно въздействие. Фестивали като Флоралия в Рим са включвали украсяване на скулптури с гирлянди от рози и виолетки, изпълващи околното пространство с празничен аромат. Това драматично променя начина, по който мислим за гръко-римската скулптура. Традиционно статуите се изучават от формалистична гледна точка, като се обръща внимание на техниката и визуалната композиция. Фактът обаче, че тези скулптури са били проектирани и за миришене, подсказва, че класическото изкуство е било насочено към по-богато и по-сложно мултисензорно преживяване. Използването на парфюми и аромати в древното изкуство не е било просто декоративно; то е било част от символичен и религиозен език, който е придавал на скулптурите по-осезаемо присъствие. Това сетивно измерение може да обясни защо някои религиозни изображения са били толкова почитани и защо тяхното запазване и украса са били считани за актове на преданост.
Comments