Микаел Нилсон
Haaretz, Израел
юни 30, 2020
"Трябва да се възхищавате на Хитлер! (...) Защото той е бил организационен гений!"
Това не са думи на неонацист. Това са думи, изречени с най-голяма убеденост от Джордан Б. Питърсън, психолог и гуру срещу "политическата коректност", чийто канал в YouTube се гордее с 2,8 милиона абонати, в една от лекциите му от Библейската серия от 2017 г.
Докато враждебните изказвания на Питърсън по отношение на феминизма и това, което той нарича "културен марксизъм", са били обстойно разнищени в медиите, но възгледите му за Хитлер, националсоциализма и Холокоста - с много малки изключения - не са. Питърсън, академик, който заявява, че подбира думите си "много, много внимателно", е направил толкова много неверни твърдения за Хитлер, че това граничи с ревизионизъм.
Питърсън неведнъж е заявявал, че "много е изучавал Хитлер", но всяко негово твърдение за Хитлер прави това много трудно за вярване. Заслужава си да се потопите в тревожното разбиране на Питърсън за Хитлер - от странно щедрото му представяне на нацисткия лидер, през погрешното представяне на хронологията, неправилното използване на историческите източници, до странното пренаписване на историята на Холокоста.
Започвайки с цитата "Трябва да го отдадем на Хитлер" по-горе: Нацисткият лидер не е бил организационен гений. Хитлер се е провалил в почти всичко, което някога се е опитвал да постигне - с изключение на геноцида. Дори в строго организационен план историята на НСДАП от 1920 до 1933 г. е изпълнена с вътрешни конфликти и Хитлер от време на време се възползва от чист глупав късмет.
Питърсън настоява, че трябва "да отдадем дължимото на дявола" и че Хитлер е направил "чудеса за икономиката на Германия през първата част от управлението си". Но икономическите "чудеса" на нацистка Германия са мит на нацистката пропаганда. Всъщност икономическите проблеми са се ширели още в края на 1934 г. и оттам нататък само се влошават. Многобройните агресивни външнополитически действия на Хитлер и ускореното преследване на евреите през втората половина на 30-те години на ХХ в. отчасти имат за цел да отвлекат вниманието от лошата икономика.
Удивително е, че Питърсън твърди, че това, което не е било наред с нацистите, не е било, че те не са били цивилизовани. Според него "има повече доказателства, че те са били твърде цивилизовани". Това е зверски начин да се опише най-жестокият расистки режим в историята.
Той продължава с доза псевдопсихоанализа, твърдейки, че Хитлер е бил "обиден", защото училището по изкуствата във Виена му е отказало "около четири пъти", а той "току-що е преживял Първата световна война". Хитлер обаче е отхвърлен от виенското художествено училище само два пъти - веднъж през 1907 г. и веднъж през 1908 г. - много преди войната.
Германците също така "са имали много причини да бъдат обидени и омразни", заявява той в подкаста H3 през 2017 г. Те са загубили Първата световна война, страдали са от Версайския договор и са имали желание за "ред и отмъщение", а Хитлер е "въплъщавал" това.
Разбира се, много германци (включително евреи) мразеха огромните репарационни плащания (въпреки че Германия е започнала войната и е причинила огромни щети в другите държави). Но това е без значение, когато се обяснява антисемитизмът на Хитлер, който Питърсън постоянно омаловажава, или евентуалното узурпиране на властта от националсоциализма.
Не е имало линейна мотивация за "ред и отмъщение", когато Хитлер е обвинявал евреите за всичко: той ги е обвинявал въпреки тяхната невинност. Освен това до декември 1929 г. НСДАП няма никакъв успех в народните избори, след като води кампания срещу т.нар. план "Младост", т.е. срещу намаляването на репарационните плащания на Германия. Освен това фашизмът не донесе "ред" в Германия - той донесе хаос.
Безкрайният поток от лъжи на Питърсън включва скандалното твърдение, че "Хитлер е бил избран" и "също с голямо мнозинство". Това беше глас, който не е получавал нито един съвременен демократичен лидер". Хитлер не е избран, а НСДАП никога не е получавала повече от 37,27% на свободни избори (през юли 1932 г.). Малка камарила от консервативни политици, водена от Франц фон Папен, убеждава президента Хинденбург да назначи Хитлер за канцлер в коалиционен кабинет.
Питърсън постоянно проявява изключителна небрежност към фактите и хронологията по отношение на Хитлер, националсоциализма и Холокоста.
Неправилно характеризиране на Хитлер и невярно представяне на източниците. Подобно на повечето самопровъзгласили се непрофесионални експерти по Хитлер, Питърсън обича анекдотите. Той разказва история за това как Хитлер седял с приятелите си в окопите, след това излязъл за малко и се върнал, за да открие, че другарите му са мъртви; един снаряд се взривил и убил всички. Питърсън възкликва: "Това ви променя!"
Разбира се, че е така. Има само един проблем: това никога не се е случвало. Остава открит въпросът защо Питърсън се опитва да предложи анекдот, който представя Хитлер като жертва на психологическа травма, като дори го валоризира.
Но това е само началото на серийните проблеми на Питърсън с историческите източници. Питърсън неколкократно е разказвал как е прочел "Разговорите на масата на Хитлер" - сборник, в който според Питърсън са записани "спонтанните" коментари на Хитлер по време на вечеря от 1939 до 1942 г. (в действителност: 1941-1944 г.). Той отбелязва, че го е поразило колко пъти Хитлер е наричал евреите "паразити", "плъхове" и "насекоми".
Но в книгата думата "паразит" се споменава само три пъти, и то само веднъж по отношение на евреите; "насекоми" се споменават само два пъти, веднъж по отношение на руския народ и веднъж за действителни насекоми; а думата "плъхове", спомената седем пъти, се използва само за действителни плъхове.
Освен това "Разговорите на Хитлер на масата" не съдържа дословно думите на Хитлер. Това е сборник от редактирани бележки, направени до голяма степен по памет, и към него трябва да се подхожда с критичния скептицизъм, който подобен източник изисква. Английският превод от 1953 г. е ужасно погрешен; той е свободно преведен от предишен френски превод, в който текстът е бил сериозно подправен.
Това не е единственият случай, в който Питърсън изопачава съдържанието на своите източници. Той твърди, че никой от германския резервен полицейски батальон 101 в Полша не се е отказал да стреля по евреи, въпреки че командирът им е дал този избор, като се позовава на книгата на Кристофър Браунинг "Обикновени мъже: "101-ви полицейски батальон от резерва и окончателното решение в Полша".
Всъщност Браунинг пише, че 10-20% от тях наистина са се отказали. Това погрешно представяне може би не е случайно: една от основните хипотези на Питърсън за нацизма е, че всеки е потенциален нацистки масов убиец, което оставя изключително малко място за изключения за хората със съвест.
Питърсън твърди, че Хитлер е бил "обсебен от реда и чистотата; той е бил много подреден човек (...) бил е много чувствителен към отвращението". В лекция през 2017 г. той дори заявява, че "Хитлер се е къпал по четири пъти на ден". Това е напълно невярно, но Питърсън прави много от това. Защо? Защото Питърсън изказва хипотезата, че Хитлер и нацистите не са се "страхували от евреите": неговото доказателство е, че човек бяга от страховете си. Но изправени пред отвращението, вместо да избягате, "искате да го изгорите до основи".
Питърсън използва този фалшив разказ за загриженост за здравето и чистотата, за да твърди, че през 1933 г. Хитлер инициира "масови прегледи за туберкулоза... които всъщност се оказаха нещо добро".
Но такива масови прегледи в полза на общественото здраве не са се състояли. Нацистите смятат туберкулозата за признак на расова непълноценност и често наричат евреите "расова туберкулоза", заразяваща политическото тяло на Volk. Прегледите не са били "нещо добро", а са се използвали за идентифициране на хора, считани за недостойни за живот. По време на войната туберкулозата е ефективно използвана като биологично оръжие в гетата и концентрационните лагери.
Питърсън смесва симптома с болестта. Нацистката пропаганда наистина често използва тропи и образи, изразяващи отвращение към евреите. Но това е било следствие от техния антисемитизъм, а не причина за него. Нацистите наистина са се страхували от евреите. Парадоксално, но те са се страхували истерично от мощния потенциал за разрушение и подривна дейност, въплътен в предполагаемо расово по-нисшите евреи.
Проблематично е, че Петърсън преформулира геноцидната нацистка враждебност към евреите като естествена или инстинктивна реакция на отвращение, като свежда до минимум и на практика отрича ролята на яростния антисемитизъм в обяснението на Холокоста. Хитлер не е организирал Холокоста, защото е имал ОКР. Той и неговите нацистки подръжници са го направили, защото са били антисемити.
Питърсън и Холокоста: Хитлер "има пръст" в него. Въпреки че Питърсън не отрича Холокоста, изявленията му за него все пак често граничат с ревизионизъм. По някаква причина Питърсън също така много рядко използва термина "Холокост", когато говори за изтреблението на евреите.
В лекция от 2017 г. Питърсън смело заявява пред своите студенти: "Ето какво трябваше да направите, ако бяхте нацист и искахте да спечелите войната: Трябваше да поробите евреите и циганите и да ги накарате да работят (...) в полза на победата. А след това, ако сте искали, сте могли да ги ликвидирате след това. Това е логичното нещо, което трябва да направите, ако искате да спечелите!" Той често е повтарял това.
Но нацистите наистина заробват евреите и ромите и ги карат да "работят за германската победа". Това, което прави Питърсън, е да представи Холокоста като нелогичен и непреднамерен страничен продукт на войната. Истината, разбира се, е, че геноцидът над европейските евреи е бил неразделна нацистка военна цел, която се е смятала за съществена за победата.
Питърсън навлиза далеч по-дълбоко в ревизионизма в подкаста на Джо Роган от 2017 г. В това предавано на живо шоу той започва с намек (като изрично се съгласява с Брет Уайнстийн), че евреите не са "истински" германци, тъй като евреите са "генетично различни" и че Холокостът "е бил рационален от гледна точка на (...) производството на членове на (хитлеровото "истински германско") население".
След това той поставя под въпрос отговорността на самия Хитлер за засилването на геноцида с напредването на войната: "Не мисля, че е непременно справедливо да се каже, че той е направил това, въпреки че мисля, че е имал пръст в това".
Това е мек ревизионизъм. Той отрича всички наши обширни исторически познания, показващи ясната пряка отговорност на Хитлер за Холокоста и неговото ръководене.
Питърсън неведнъж е твърдял, че Хитлер е бил просто "изразител на колективното несъзнавано на германския народ". Той твърди, че Хитлер е развил идеологията си чрез процес на проба-грешка, при който е повтарял това, което е предизвиквало добър отзвук, тъй като отчасти несъзнателно е бил "формиран от тълпата"; той е действал според "тъмното желание на тълпата". Няма никакви доказателства, които да подкрепят това. А и то опасно се доближава до апологетиката на Хитлер.
И е отразена в също толкова дезинформираната му идея, че на практика всички германци са участвали в Холокоста и че почти всяко човешко същество има потенциала да бъде нацист или дори Хитлер. Защо това е толкова вредно? Защото вината, която се хвърля навсякъде, е вината, която не се хвърля никъде.
А твърдението на Питърсън пренебрегва неудобната истина, че много германци - и не на последно място много евреи и марксисти - са се противопоставили на Хитлер. Фактът, че Питърсън системно игнорира тези герои и обикновени съвестни хора (които често загиват в борбата с нацистите), е проблематичен. Той предполага някакъв вид колективно, а не индивидуално действие, което в крайна сметка принизява действието и отговорността на самия Хитлер. Повечето германци не са били пламенни нацисти. Всеки сериозен историк би заявил, че без Хитлер нямаше да има Холокост.
Но защо дезинформацията на Питърсън е от значение?
Причината за пренаписването на историята на Хитлерова Германия и Холокоста от страна на Питърсън е трудно да се разбере. Със сигурност той никога не е изразявал откровено антисемитски възгледи и се е противопоставял на антисемитските конспиративни теории на радикалната десница.
И все пак в блога си той е написал отговор, озаглавен "По така наречения "еврейски въпрос". Да се формулира въпросът по този начин, дори и да е замислен като саркастична препратка към антисемитската крайна десница, е повече от безотговорно, като се има предвид, че точно така са го формулирали нацистите: die Judenfrage. "Окончателното решение", Холокостът, е прекият нацистки "отговор" на "еврейския въпрос".
Може би има идеологически отговор на тази главоблъсканица. Питърсън има дълга история на равнопоставяне между нацизма и комунизма и предлага абсолютна еквивалентност между нацистките лагери на смъртта и, например, лагерите на съветския ГУЛАГ. Изглежда, че той наистина не е в състояние да види много съществените разлики, може би заслепен от също толкова явната си враждебна обсебеност от това, което нарича "културен марксизъм" или "постмодерни неомарксисти".
Оплакването от "културния марксизъм" (фраза с дълга антисемитска история), разбира се, е нещо, което Петерсон, за съжаление, има общо с Хитлер и нацистите. Това е неговото сляпо петно и не е известно до каква степен тази омраза към марксизма е повлияла на анализа и разбирането му за Хитлер и националсоциализма. Може би с това е свързано и затруднението му да реши дали нацизмът е бил идеологически "радикално десен" или "радикално ляв", като предполага, че "може би са черпили от най-лошото и от двете крайности". Това също е изградено върху огромно непознаване на историческите изследвания по тези теми.
Струва си да се отбележи, че този разказ се оказва доста добре вписващ се във възгледите на басейна, от който той черпи много от феновете си: про-Тръмп американската десница, чиито водещи фигури са ангажирани в упорит опит да заклеймят нацизма като социалистически, а Хитлер като ляв, ако не и демократ.
Не е неоправдано да се предположи, че тази мономания е повлияла не само на неговото оформяне на нацизма - но и стига до сърцевината на неудобното му отношение към Холокоста и неговите извършители.
Единственият фокус на Питърсън върху това, което той смята за единодушно участие на тълпата в проектирането и осъществяването на геноцида, изглежда го е довел до заключението, че геноцидните наклонности са универсална черта на човешката психология. Това очевидно не е вярно. Той просто пренебрегва всички онези, които се противопоставят на потисничеството и отказват да се съгласят с масовите убийства.
По този начин Питърсън губи представа за абсолютно решаващата роля, която играят както идеологията, така и, по ирония на съдбата, индивидуалната човешка психология, за да се обърнат някои хора срещу своите ближни в расистко-убийствена ярост.
Има едно ярко изключение от правилото на Питърсън: Марксизмът и неговият "културен марксизъм". В този случай изглежда, че той не вижда нищо друго освен идеология. И той я вижда навсякъде. Всичко, което Питърсън определя като дегенеративно, лошо влияние в днешния свят, той приписва преди всичко на този феномен.
Питърсън със сигурност никога не е предлагал в лекция да се възхищаваме на "организационния гений" на Сталин, въпреки че той далеч превъзхожда Хитлер в този конкретен отдел. Докато за Питърсън е приемливо да хвали Хитлер за това какво "добро" е направил за икономиката или за подобряването на общественото здраве в Германия, той никога не би си и помислил да похвали Сталин за същите "постижения" в СССР. Питърсън настоява, че престъпленията на комунизма са били въпрос на марксистка идеология, която се е движила по своя логичен път. Но когато анализира нацистките престъпления, диагнозата му е съвсем различна: той пренебрегва действителната причина за Холокоста - расистката антисемитска омраза - и я свежда до един "универсален" човешки инстинкт: отвращението.
Ето защо твърденията на Питърсън за Хитлер са не само невежи, но и опасни. Те подхранват разказа за жертвата, който е толкова важен за политиката на идентичност на алт-райта. Ако има начин да се оправдаят дори омразата и възмущението на Хитлер, то със сигурност има начин да се легитимират и тези на всеки друг. Малка е крачката до това да обясним днешната радикална десница като група объркани "incels", които действат в името на своята универсална и разумна "обида и омраза". Те стават доста безобидни.
Но Питърсън не предлага подобни отстъпки за радикалната левица: за него тя е истинската заплаха днес заради идеологическата си мотивация. Питърсън наистина е предполагал, че Антифа прилича на нацистите заради "склонността им към насилие".
Проучване на Принстънския университет от 2019 г., проведено от Джоел Финкелщайн, показва, че тези, които са започнали историята си на коментари в YouTube в канала на Питърсън, са мигрирали два пъти по-бързо към алт-дясно съдържание в сравнение с тези, които не са започнали там. Нещо повече, Питърсън е бил благоприятно споменаван в публикации на алт-дясното и бялото превъзходство в социалните медии във връзка с "най-отвратителните им женомразци и бели превъзходни идеи".
Не вреди на звездното превъплъщение на Питърсън като любимия публичен интелектуалец на алт-райта, че толкова голяма част от неговите анализи на Хитлер и нацизма се основават на патологична враждебност към лявото, написано на едро; на плавна реторика, чийто поток няма да бъде затрупан от фактологични недостатъци; и на последователни усилия да се омаловажи централната, смъртоносна роля на антисемитизма в "гения" на Хитлер и шестте милиона загинали по време на Холокоста.
Comments