Автор: Илиян Кузманов
10/18/23
В началото на 60те, много жени в свободният свят(най- вече САЩ) си задават въпроса, дали сексуалното удоволствие има нещо общо със брака. Дали истинските желания на една жена могат да бъдат съвместени със съобразяването с един мъж, който в много случа егоистично търси да задоволи своите. В един момент много жени се чудят дали B.D.S.M. игрите и свирките имат въобще нещо общо със тях или това е начин за справяне с мигоинисичното общество. Възможно ли е сексът да бъде смислен в хетеросексуалният танц, в който почти винаги мъжът получава своите 30 потни секунди удоволствие. Това е времето в което жените започват да се отказват от безсмислени и изпразнени от удоволствие бракове в търсене на собственото си щастие.
Първите години на феминисткото движение, нямаха нищо общо с политиката и натрапваните тоталитарни парадигми за политически избори и образование. Всичко около което се въртяха жените бе да отделят собственото удоволствие от това на мъжете. Разговорите бяха относно мастурбацията, лесбийството и връзката между любовта и похотта. Жените смятаха секса за „важна и решаваща“ за тях тема. Това бяха жени, които бяха прекарали по голямата част от зрелия си живот в желанието си да бъдат считани за „добри жени“ и притеснявайки се че някой може да им лепне етикета „курва“, което означаваше че те трябва да отразяват сексуалността на своите партньори. Това и се оказва трудната задача пред феминистките да разберат какво означава свобода, все пак почти никой мъж до този момент не е бил наистина податлив на женската сексуалност.
Първите феминистки се фокусират върху въпросите, които те са смятали за основни за освобождаването им, но откриването на отговорите се оказва трудна задача. В резултат на това в крайна сметка остава настрана един хаотичен и мистичен, но и политически съществен процес: преследването на желанието при собствени условия. Което е и най- важното условие за свобода от какъвто и да е вид. За съжаление, разбирането на женските автентични желания отдавна е безнадеждно възпрепятствано от политиката. Още когато феминистките от 60-те и 70-те години на миналия век признаваха важността на стремежа към сексуално щастие, беше ясно, че да се признае важността на стремежа към сексуално щастие ще бъде лесно постижимо, но възползването от сексуалната свобода ще бъде нещо за което много по лесно ще може да се говори отколкото да се направи. От освободените жени се очакваше да избягат от предписаните им роли и правила(идващи както от семейството, така и от обществото) и да ги замени със собствените си желания- чието откриване само по себе си е свързано с разгадаването им през целият живот, а не следването на заучени поведенчески модели.
Междувременно, феминисткото движение, както и хипи движението от 60те години, бе политически превзето и употребено, като вече не ставаше даже и дума за секс, а за лява „Марксистка класова борба“, която трбяваше да се пребори със Християнският Западен свят. За това допринесе и самото феминистко движение, объркано и ядосано на мъжете които според тях продължаваха да използват и поставят своите сексуални желания на първо място. Това се прероди в рестриктивни движения, срещу мъжете и техните посегателства срещу жените под различна форма. Докато в същността си прозираше политическа мотивация да държиш в ръцете си огромни маси постоянно недоволни жени, превръщайки енергията им за справедливост в политическа такава. Тези политически мотивирани течения по никакъв начин не обръщаха внимание на удоволствието, интимността, любопитството и възбудата, които да разширят автономността на жените.
Днес има феминистки, на които им е писнало от политиката в сексуалното освобождаване и феминизма. Те алармират за безизходната политика на фокусиране само върху сексуалното насилие, което само превръща жените в "морални пазителки на мъжкото поведение", както казва Карол С. Ванс в своята забележителна антология "Удоволствие и опасност". Освен това потискането на женското желание, твърдят те, отдавна е инструмент на патриархата. "Ужасяващият ефект от неравенството между половете може да включва не само грубото насилие - пише тя, - но и интернализирания контрол върху женските импулси, отравящ желанието в самия му корен със съмнения в себе си и тревога." Масовата култура играе изключително позитивна роля в последните години. Не само литературата, но и достъпният и разбираем от всички Холивуд е в услуга на търсещите сексуална свобода. Той вече не се съобразява че ще трябва да продава билетчета в тоталитарните комунистически крепости като Китай и Русия и се връща към своите корени в предоставянето на модели, които да помагат в индивидуалното себеоткриване и освобождаване. Нетфликс, Марвел, Дисни, всички големи студия не се притесняват да показват като нещо нормално сексуалната свобода и разнообразието в сексуалните отношения.
Сестринството и Борбата за Равенство на Половете
Ако загърбим политическата експлоатация, значението на силното сестринство за преодоляване на неравенството между половете и сексуалното освобождаване е решаващо. Сестринството надхвърля границите на приятелството и е социален, етичен и емоционален договор между жените. То се корени в убеждението, че заедно жените са по-силни, отколкото поотделно. Обществените условия обаче често насърчават конкуренцията и подозрителността между жените, което води до маргинализация. Изграждането на истинско, значимо сестринство изисква етични, споделени споразумения и революция, която започва отвътре. Това е особено важно за исторически маргинализираните групи жени, като цветнокожите жени, жените от коренното население, небинарните индивиди, лесбийките и мюсюлманките, както и жените с увреждания. Саморефлексията е от ключово значение за насърчаването на истинско и значимо сестринство.
Въпреки че сестринството се фокусира предимно върху овластяването на жените, мъжете също могат да играят решаваща роля в подкрепа на работата на сестринството. Мъжете могат да се превърнат в съучастници в промяната, като активно ангажират и подкрепят своите колежки. Това включва разпознаване и оспорване на собствените им привилегии, засилване на гласовете на жените и съвместна работа за създаване на по-справедливи работни места и общества. Мъжете могат да допринесат за напредъка на жените, като бъдат съюзници, защитници и радетели за равенство между половете. Като сами възприемат ценностите на сестринството, мъжете могат да помогнат за разрушаването на патриархалните структури и за създаването на по-приобщаваща и подкрепяща среда за всички.
Борбата за равнопоставеност на половете е постоянна, като се наблюдават трайни различия между половете, като например разликата в заплащането на жените и цветнокожите жени. Бавният напредък към равнопоставеност на половете може да се дължи на неефективните корпоративни политики за многообразие и на липсата на доверие сред жените. За справяне с тези предизвикателства се предлага концепцията "Споделено сестринство", която подчертава значението на доверието, подкрепата и комбинирането на силните страни за преодоляване на системните бариери.
Автентичните връзки, формирани в рамките на сестринството, са от ключово значение за постигане на значима промяна, тъй като изграждат доверие и съпричастност сред жените. Като приемат уязвимостта и поемат рискове, жените могат да демонстрират своята надеждност и да работят за по-справедливо бъдеще. Въпреки че може да има рискове, като например социален остракизъм, кариерни неуспехи или предизвикателства в обществената политика, потенциалните ползи далеч надхвърлят тези рискове. Като използват силата на сестринството, жените могат да създадат трайна промяна, да оспорят обществените норми и да проправят пътя за бъдещите поколения овластени жени.
Жената е тази която може всичко което си поиска
Повече от шест десетилетия сексуалната революция при жените им позволява да разкриват нови граници и преоткриват отношенията си с мъжете посредством нови сексуални практики, немислими за масовата публика преди това. Един от най- провокативните способи за обръщане на традиционните роли е посредством предоставяне в ръцете на жената пълен контрол относно разпределението на удоволствието. Рогоносецът е сексуална практика, която през последните години привлече вниманието, като постави под въпрос традиционните представи за моногамия и разшири границите на взаимоотношенията. Терминът "рогоносец"(cuckold) произлиза от птицата кукувица, която снася яйцата си в гнездата на други птици, като често оставя нищо неподозиращите стопани да се грижат за потомството ѝ. В отношенията на рогоносец единият партньор, обикновено мъжът, изпитва удоволствие от това да наблюдава как партньорът му се занимава със сексуални дейности с друг. Този акт на воайорство и произтичащото от него удоволствие могат да бъдат мощен афродизиак за някои хора.
Отношенията на рогоносец включват сложна психологическа динамика. Партньорът от мъжки пол, известен като рогоносец, може да изпита редица емоции, включително възбуда, унижение и дори чувство за неадекватност. Актът на наблюдаване на удоволствието на партньора от друг човек може да бъде източник на възбуда и утвърждаване. От друга страна, партньорът, който се занимава със сексуални дейности с други хора, често наричан "гореща съпруга", изпитва чувство на pylon овластяване и сексуална свобода.
Връзките с рогоносец съществуват извън обществените норми и могат да се сблъскат с осъждане и заклеймяване, което само по себе си е предизвикателство което помага за преодоляването на всички общоприети стереотипи в обществото относно сексуалното удоволствие и отношения.
Commentaires