За човек, който веднъж каза, че единственото нещо, което му харесва в Япония, е, че хората се кланят, вместо да се ръкуват, не би трябвало да е изненада, че Доналд Тръмп се противопоставя на потенциалното поглъщане на United States Steel от японски конкурент.
"Бих го блокирал незабавно. Абсолютно", каза Тръмп за офертата на Nippon Steel и изглежда, че това е един от онези моменти, в които трябва да го приемем както сериозно, така и буквално. Макар че през последните години Тръмп е по-известен с търговската си война с Китай, бившият президент има дълга и богата история на нападки срещу Япония.
"Уважавам японците, но ние трябва да им отвърнем", каза той през 1988 г., в разгара на икономическата мощ на Япония. Това беше линия, която той продължи да следва дори по време на първата си кандидатура за Белия дом, дълго след като страховете от "Япония като №1" бяха отшумели.
Ръководителите на Nippon Steel би трябвало да са били наясно с този риск. Тъй като вторият мандат на Тръмп изглежда все по-възможен, сделката за 14,1 млрд. долара може да се окаже мъртва още с пристигането си. Враждебността няма особен смисъл от стратегическа гледна точка. Отношенията между Япония и САЩ напоследък са на висота, като двамата съюзници все повече се обединяват в усилията си за сдържане на Китай. Но може би настроението от 80-те години на миналия век има смисъл; фирмите в Токио са затрупани с пари и търсят инвестиции в чужбина, за да диверсифицират дейността си от вътрешния пазар.
Съществува обаче един проблем: Значителна част от тези инвестиции не се осъществяват. Какво ще стане, ако Тръмп е прав да се противопостави на сделката с U.S. Steel, но просто по погрешни причини? Преглед на Bain & Co. на големи японски изходящи сделки за близо 25 години установи, че една четвърт от тях в крайна сметка са били отписани до нула, в сравнение с едва 5% от сливанията и придобиванията на американски фирми. Друга оценка на професора от Университета в Киото Шигеру Мацумото е още по-лоша, като обявява за успешни по-малко от 10% от тези сделки.
Всъщност изглежда, че Nippon Steel може би е отхапала повече, отколкото може да сдъвче. Противопоставянето на Тръмп беше предвидимо, но начинът, по който компанията се опитва да овладее последиците, дори от законодателите демократи, предполага, че е била изненадана от нивото на съпротива. Сега тя е изправена както пред недоволството на профсъюзите, така и пред проверка на националната сигурност.
Това може да продължи до 2025 г., както съобщи Bloomberg News, което дава достатъчно време Тръмп да се върне на поста си, въпреки че самите компании заявиха, че очакват сделката да приключи до края на септември. Фактът, че японските компании в миналото са надплащали, би трябвало да е притеснителен и за Nippon Steel, която повиши офертата си в последните часове на наддаването до стойност, 142% по-висока от тази, на която се търгуваха акциите преди първоначалната оферта на Cleveland-Cliffs миналата година.
Що се отнася до японските придобивания на емблематични американски имена, U.S. Steel ще надмине дори покупката на Westinghouse от Toshiba - фирмата, популяризирала променливия ток, който използваме и до днес. Това придобиване от 2006 г. накара някои политици да възроптаят, но в крайна сметка доведе японската компания до ръба на разрухата, принуждавайки я да се откаже от скъпоценния си бизнес с памети и да стане частна след дългогодишни спорове. Японският управителен съвет на Toshiba не успява да контролира управлението на Westinghouse и след катастрофална покупка на фирма за ядрено строителство американската фирма в крайна сметка обявява фалит - почти повличайки със себе си и японската си майка.
Често срещано явление е неспособността на японските ръководители да упражняват голям надзор - често поради липса на опит в областта на сливанията и придобиванията, особено когато става въпрос за сделки в чужбина, както и поради ограничени познания за пазарите извън страната. Дори и по-опитни ръце могат да бъдат заслепени - вижте признанието на Масайоши Сон от SoftBank Group, че е имал твърде голямо доверие в основателя на WeWork Адам Нойман, като си е "затворил очите" за негативните аспекти на Нойман. Неуспехът на стартъпа е струвал на SoftBank милиарди.
Фактор за това е и лошата комплексна проверка. Вижте покупката на Ranbaxy Laboratories от Daiichi Sankyo през 2008 г., на която бяха наложени санкции от Американската администрация по храните и лекарствата, когато мастилото по сделката практически още беше мокро. На японския производител на лекарства му бяха необходими шест години, за да се измъкне. А понякога просто става дума за грешна сделка в грешния момент. Често цитиран пример са трите покупки, стартирани през 2000 г. от подразделението Docomo на Nippon Telegraph & Telephone, на обща стойност над 15 млрд. долара по времето, когато японската мобилна технология беше лидер в индустрията. До 2005 г. по-голямата част от стойността на тези сделки е отписана, а амбициите на Docomo в чужбина са подложени на смъртоносен удар. Подобна съдба сполетя и покупката на австралийската Toll Holdings за 5 млрд. долара от Japan Post Holdings през 2015 г. В рамките на четири години японската компания отписа по-голямата част от инвестицията си и впоследствие продаде части от компанията.
Разбира се, не всяка сделка е неуспешна. Придобиването на американската компания за търсене на работа Indeed от Recruit Holdings през 2012 г. помогна за превръщането на Recruit в една от най-големите компании в страната; ръководителят, който ръководеше това усилие, Хисаюки Идекоба, ръководеше американската фирма и след това се върна, за да заеме най-високия пост в Япония.
И все пак много неща са се променили от ерата на твърде самоуверените балони - в наши дни японските управителни съвети обикновено имат много повече опит, като пример за това е образованият в Харвард Ейджи Хашимото, ръководител на Nippon Steel, който наблюдаваше преговорите за U.S. Steel. Независимо от това кой ще бъде в Белия дом, Хашимото ще се нуждае от целия си опит, за да доведе тази продажба до край. И ако приемем, че успее, работата му едва сега ще започне, ако иска да избегне превръщането на U.S. Steel в поредния пример за неуспехите на Япония в областта на сливанията и придобиванията.
Comments