Потокът на природен газ по основен газопровод от Русия за Европа беше прекъснат рано в сряда, след като Украйна отказа да поднови споразумението, което позволяваше транзита на руски газ през нейната територия, според официални представители на двете страни.
Спирането на газовия поток по тръбопровода, по който в продължение на десетилетия се пренасяше съветски, а след това и руски газ за Европа, е част от по-широка кампания на Украйна и нейните западни съюзници за подкопаване на възможностите на Москва да финансира военните си усилия и за ограничаване на възможностите на Кремъл да използва енергията като лост за влияние в Европа.
„Това е историческо събитие“, заяви в изявление украинският министър на енергетиката Герман Галушченко. „Русия губи пазари, тя ще понесе финансови загуби.“
Тръбопроводът през Украйна, построен през съветската епоха за пренос на сибирски газ до европейските пазари, е последният голям газов коридор на Русия към Европа след саботажа през 2022 г. на газопровода „Северен поток“ към Германия, вероятно от страна на Украйна, и затварянето на маршрута през Беларус към Полша.
Макар че този ход би могъл да намали значително приходите на Русия от продажбата на газ, той крие рискове и за Украйна. Военни анализатори заявиха, че Москва може да реши да бомбардира огромната мрежа от газопроводи на Украйна, която до голяма степен пощади от нападения през последните три години, сега, когато има малък стимул да ги остави непокътнати.
Словакия, една от европейските държави, които зависят в най-голяма степен от руския газ, също заплаши с ответни мерки срещу Украйна, след като украинският президент Володимир Зеленски обяви плановете си по-рано през годината да затвори газопровода.
Тъй като изтичането на срока на действие на споразумението за транзит на газ беше очаквано и подготвено от европейските държави, не се очакваше то да има непосредствен ефект върху цените, смятат анализаторите.
Руският енергиен гигант „Газпром“ излезе с изявление рано в сряда, в което потвърди, че вече не изпраща газ от Сибир по газопровода.
Още преди този ход Европа рязко намали потреблението си на руски газ в отговор на нахлуването на Москва в Украйна преди близо три години. Количествата през украинския транзитен газопровод бяха спаднали до около една четвърт от предвоенните си нива.
Освен Словакия, Унгария, Австрия и няколко балкански държави все още са използвали руски газ, доставян през Украйна, но според експертите газът в хранилищата и алтернативните доставки би трябвало да предотвратят незабавни смущения в електроснабдяването и отоплението в тези страни.
По-уязвима е Молдова. През декември тя обяви извънредно положение поради опасенията, че прекратяването на доставките на руски газ през Украйна ще застраши основния ѝ източник на електроенергия - захранвана с газ електроцентрала в отцепилия се рускоезичен регион Приднестровие.
Тази седмица „Газпром“ предупреди Молдова, че ще спре всички доставки на газ на 1 януари, дори ако газопроводът през Украйна продължи да работи, позовавайки се на дългогодишен спор за неплатени сметки. Спирането на доставките засегна незабавно Приднестровието- малка част от молдовската територия в съседство с Украйна, която с подкрепата на Москва се обяви за независима микродържава след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Енергийната компания в сепаратисткия регион съобщи на клиентите си в сряда, че ще спре да доставя газ за отопление на частни къщи в градове, села и селища. Компанията ще предоставя газ за готвене, „докато налягането в мрежата не спадне до критично ниво“, се казва в изявление в Telegram.
Фактът, че Русия ще рискува да навреди на собствените си пълномощници в Приднестровието, което е окупирано от руски войски повече от три десетилетия, е показателен за това как войната в Украйна е променила приоритетите на Москва.
Украйна също е изправена пред труден избор. Борейки се да устои на непрестанните руски атаки както на фронта, така и насочени към енергийната ѝ мрежа, Киев изглежда е решил, че възможността да нанесе икономически удар на Кремъл, като намали приходите си от износ на газ, надхвърля потенциалните рискове.
„Няма да им позволим да спечелят допълнителни милиарди от нашата кръв“, заяви г-н Зеленски, когато обяви решението за спиране на газопровода по-рано този месец.
Спирането на потока от руски газ през Украйна е част от по-широка битка, която се води за световните енергийни доставки, тъй като Киев и неговите съюзници търсят начини да намалят печалбите от петрол и газ, които са в основата на руската икономика.
То „подчертава колко много се е променил европейският политически и енергиен пейзаж, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г.“, заяви преди спирането Бота Илиас, старши анализатор в PRISM, фирма за стратегическо разузнаване.
Русия прекара повече от половин век в разширяване на дела си на европейския пазар, а основният канал беше газопроводът от съветската епоха Уренгой-Помари-Ужгород от Сибир до границата на Украйна със Словакия. Той доставя сибирския газ през град Суджа - който сега е под контрола на украинските военни сили - в руската Курска област.
В пиковия си момент Русия доставяше близо 40 % от вносния газ, потребяван в Европа.
Въпреки че повечето държави от ЕС спряха вноса на природен газ, който пристига по тръбопроводи от Русия, веднага след пълномащабната инвазия, едва през юни Брюксел въведе санкции, целящи да намалят печалбите на Русия от продажбата на втечнен природен газ, който се транспортира предимно с кораби.
Според анализатори от декември на газопровода през Украйна се падат едва около 5 % от вноса на газ в Европейския съюз.
Анализът на изпълнителния орган на ЕС - Европейската комисия, за който Блумбърг съобщи за първи път миналия месец, установи, че има алтернативни доставки, а прогнозите сочат, че въздействието върху цените ще бъде минимално.
Насочването на продажбите на руски енергийни ресурси има очевидни геополитически последици, както и икономически разходи.
Докато Украйна се подготвяше да спре притока на газ, министър-председателят на Словакия Роберт Фицо пътува до Москва през декември, за да се срещне с президента Владимир В. Путин.
Пътуването беше удар по европейското единство за запазване на изолацията на Кремъл и ясен сигнал, че Москва ще използва всички налични начини, за да запази връзката си с европейския пазар.
Веднага след като г-н Фицо се завърна в Братислава, той заплаши да отреже Украйна от жизненоважни енергийни доставки, от които тя се нуждае, за да поддържа своята разбита енергийна мрежа, която разчита на енергия, внасяна от Европейския съюз, за да функционира след години на руски бомбардировки.
Според украински официални лица около 19% от електроенергията, която Украйна внася от Европейския съюз, преминава през Словакия.
Г-н Зеленски заяви, че г-н Фицо изпълнява поръчките на Москва, като открива „втори енергиен фронт“ във войната. „Ние се борим за живот, а Фицо се бори за пари“, каза г-н Зеленски в може би най-острия си упрек към европейски лидер от началото на войната.
Министърът на енергетиката на Украйна г-н Галушченко заяви, че спирането на доставките на електроенергия за Украйна би нарушило европейските разпоредби, а Киев отправи призив към Брюксел да блокира тази стъпка.
В същото време Украйна преговаря с други европейски съюзници, включително Полша, за внос на повече електроенергия и компенсиране на евентуални действия на Словакия.
Отказът на Украйна да поднови споразумението, което позволява транзита на руски газ, не се очаква да има голямо икономическо въздействие върху Киев, който не е реализирал значителна печалба от транзитните такси, смятат анализатори.
Но то вероятно ще нанесе още един удар на Газпром, контролираният от Кремъл енергиен гигант, който през 2023 г. регистрира нетна загуба от 7 млрд. долара - първата му годишна загуба от 1999 г. насам, до голяма степен в резултат на изтласкването му от газовите пазари на ЕС.
„Ясно е, че от руска гледна точка основният аргумент в полза на запазването на украинския транзитен маршрут е, че това ще позволи на Газпром да получи приходи в размер на 6,5 млрд. долара“, пише Алън Райли, специалист по енергийно право и конкуренция, в анализ за естонския Център за отбрана и стратегия, изследователска институция.
Украйна работи за намаляване на собствената си зависимост от Русия за задоволяване на енергийните си нужди и наскоро обяви, че за първи път е внесла втечнен природен газ от САЩ през Гърция.
„Подобни товари не само осигуряват на региона гъвкав и сигурен източник на енергия, но и допълнително намаляват влиянието на Русия върху нашата енергийна система“, заяви в изявление Максим Тимченко, ръководител на най-голямата частна енергийна компания в Украйна - ДТЕК.
Comentários