Ново изследване, публикувано в Journal of Applied Social Psychology, представя причинно-следствени доказателства, че конспиративните убеждения могат да навредят на взаимоотношенията. С помощта на поредица от експерименти проучването установява, че когато едно от лицата изразява убеждения за конспирация, удовлетворението от връзката намалява - освен ако и двете лица имат подобни убеждения. Проучването надхвърля корелацията, като предлага доказателства, че подкрепянето на конспиративни теории може да повлияе на качеството на междуличностните връзки.
Мотивацията за изследването произтича от нарастващата загриженост за това как конспиративните убеждения, особено по време на пандемията COVID-19 и съпътстващите я политически движения като QAnon, изглежда обтягат междуличностните отношения. Въпреки че анекдотични данни сочат, че конспиративните убеждения могат да доведат до разпадане на взаимоотношенията, емпиричните изследвания на това явление са ограничени.„Като член на изследователската група CONSPIRACY_FX, настоящите ми изследователски интереси са насочени главно към последиците от конспиративните убеждения“, казва авторът на изследването Даниел Торибио-Флорес, постдокторант в Училището по психология към Университета в Кент. „Едно от най-разпространените последствия се отнася до ефекта, който убежденията за конспирация изглежда имат върху междуличностните отношения на някои хора.“„Основната ни мотивация да продължим да проучваме този въпрос беше нарастващото количество анекдотични данни за хора, които, свързвайки се директно с нас или публикувайки в онлайн медии, съобщават, че са преживели значителна ерозия на отношенията си с родители, приятели или партньори, които са започнали да вярват в конкретни конспиративни теории (особено, по време на пандемията COVID-19 или развитието на движението QAnon). Така решихме, че е необходимо да проверим по-систематично дали съществува връзка между вярванията в конспирацията и възприеманото от хората удовлетворение от междуличностните им отношения.“
Изследването включва две пилотни проучвания и пет основни проучвания, които включват както корелационни, така и експериментални подходи.В пилотни проучвания 1 и 2 изследователите имаха за цел да съберат предварителни доказателства за връзката между убежденията в конспирацията и удовлетворението от взаимоотношенията. Пилотните проучвания включваха 447 участници от Обединеното кралство, набрани чрез онлайн платформата за проучвания Prolific, и използваха корелационен дизайн, за да проучат как възприятията на индивидите за конспиративните убеждения на другите могат да се свържат с удовлетвореността им от тези взаимоотношения.И двете пилотни проучвания откриха доказателства за отрицателна връзка между убежденията в конспиративните теории и удовлетворението от взаимоотношенията. С други думи, участниците съобщават за по-ниска удовлетвореност от взаимоотношенията с партньори, които възприемат като вярващи в конспирации. Тези предварителни констатации предоставиха подкрепа за хипотезата, че убежденията в конспирацията могат да повлияят отрицателно на междуличностните отношения, особено когато убежденията не са споделени в рамките на връзката.
Изследване 1 представляваше концептуално повторение на едно от пилотните изследвания, предназначено да проучи допълнително връзката между убежденията в конспирацията и удовлетвореността от връзката. Изследователите набраха 201 участници. Всеки участник беше помолен да предостави данни за двама души от своята социална мрежа. Участниците бяха инструктирани да мислят за един човек, който според тях подкрепя теориите за конспирация („вярващ в конспирацията“), и за един човек, който според тях не подкрепя такива теории („невярващ“).След като определиха тези лица, участниците бяха помолени да оценят удовлетвореността си от взаимоотношенията с всяко от тях. Освен това участниците оценяваха своята релационна, емоционална и нагласова близост с всяко лице. Тези измерения на близостта бяха оценени по отделни 100-бални скали, което помогна на изследователите да разграничат доколко участниците се чувстват емоционално свързани с лицето, доколко близки се чувстват с него като цяло и доколко са съгласувани в нагласите си.
В съответствие с пилотните проучвания, участниците съобщават за значително по-ниска удовлетвореност от взаимоотношенията с лицето, за което смятат, че има конспиративни убеждения, в сравнение с невярващото лице. Освен това участниците са чувствали по-малка близост в нагласите и отношенията с вярващия в конспирацията, което предполага, че различията в нагласите, особено свързани с теориите на конспирацията, могат да обтегнат отношенията.Важна констатация е, че степента на този ефект зависи от собствените убеждения на участниците в конспирацията: участниците с по-слаби убеждения в конспирацията показват много по-силна отрицателна връзка между убежденията на другите в конспирацията и удовлетвореността им от връзката.„Резултатите ни показват, че наистина съществува връзка между убежденията в конспирацията и удовлетвореността от връзката, но тази връзка зависи от това дали убежденията в конспирацията се споделят в рамките на връзката“, казва Торибио-Флорес пред PsyPost.
Въпреки това резултатите до момента установяват само връзка между възприемането на някого като вярващ в конспирации и по-ниската удовлетвореност от връзката. За да проучат причинно-следственото въздействие на убежденията в конспирацията върху взаимоотношенията, изследователите са планирали последващи проучвания с помощта на експериментални методи. Това им позволява да манипулират пряко изразяването на убежденията в конспирацията и да наблюдават ефекта им върху удовлетвореността от връзката.В изследване 2 е използван експериментален дизайн, за да се проучи допълнително как явното изразяване на конспиративни убеждения от страна на някого в социалната мрежа на участника може да повлияе на удовлетвореността от връзката. Беше набрана по-голяма извадка от 801 участници. Проучването следваше предварителен и последващ дизайн, при който участниците първо посочиха един човек от своята социална мрежа, без да бъдат подканени да мислят за конспиративни убеждения. След това те оцениха удовлетвореността си от съществуващата връзка с това лице, като използваха Скалата за оценка на отношенията, и попълниха мерки за относителна и нагласова близост.
След това участниците бяха разпределени на случаен принцип в едно от двете експериментални условия. В едното условие участниците бяха помолени да си представят сценарий, в който посоченото от тях лице изрично подкрепя теория на конспирацията по време на разговор (условие „за конспирация“). В другото условие участниците бяха помолени да си представят лицето, което изрично отхвърля теорията на конспирацията (условие „против конспирацията“). След като си представиха това взаимодействие, участниците преоцениха удовлетвореността си от взаимоотношенията и близостта си с лицето.Констатациите показаха, че участниците са очаквали намаляване на удовлетвореността от взаимоотношенията, когато са си представяли лицето, подкрепящо конспиративните теории, особено сред участниците с по-слаби убеждения в конспирацията. Участниците в условието против конспирацията, при което лицето се противопоставя на теорията на конспирацията, не показват значителна промяна в удовлетвореността си от връзката.
Проучванията 3а и 3б разшириха констатациите от Проучване 2, като въведоха допълнителни мерки за поведенчески реакции и доверие, за да разберат как хората очакват да се държат или да бъдат третирани, когато някой в тяхната социална мрежа подкрепя убежденията за конспирация. В проучване 3а бяха набрани 310 студенти от бакалавърска степен, а в проучване 3б - 300 участници от широката общественост чрез Prolific, за да се гарантира, че резултатите се отнасят за по-широка група от населението.И в двете проучвания участниците първо посочиха един човек от своята социална мрежа и оцениха удовлетвореността си от взаимоотношенията, релационната близост и нагласите си за близост с този човек. След това участниците бяха разпределени на случаен принцип в едно от двете условия: те бяха помолени да си представят, че лицето подкрепя теорията на конспирацията (за конспирацията) или я отхвърля (против конспирацията).След като си представиха този сценарий, участниците попълниха допълнителни мерки за очаквани поведенчески реакции (напр. дали смятат, че те или другото лице ще се опитат да взаимодействат повече или по-малко) и междуличностно доверие (т.е. доколко заслужава доверие лицето и доколко смятат, че лицето ги смята за заслужаващи доверие).
В проучване 3а резултатите бяха донякъде изненадващи. За разлика от предишни проучвания много участници съобщават за по-висока удовлетвореност от взаимоотношенията и близост, когато си представят, че някой в тяхната мрежа подкрепя конспиративни убеждения. Този ефект е особено изразен при участниците, които сами имат силни убеждения за конспирация, което предполага, че споделените убеждения в теориите на конспирацията могат действително да повишат удовлетвореността от връзката в определени контексти. Но при участниците с по-слаби убеждения в конспирацията одобрението на конспиративните теории все още има тенденция да намалява удовлетворението и близостта, въпреки че този ефект е по-слабо изразен от очакваното.Изследване 3б даде резултати, които в по-голяма степен съответстват на предишните изследвания. Участниците в условието „за“ конспирацията съобщават за по-ниска удовлетвореност от връзката, по-ниска близост и по-ниско доверие, отколкото тези в условието „против“ конспирацията. Негативните ефекти бяха по-силно изразени сред участниците с по-слаби убеждения в конспирацията. Тези резултати затвърдиха идеята, че убежденията за конспирация могат да подкопаят доверието и удовлетвореността от връзката, особено когато не са споделени.
„Бяхме изненадани да видим толкова ясно разграничение между отношенията, в които убежденията за конспирация са споделени, спрямо отношенията, в които убежденията за конспирация не са споделени“, обясни Торибио-Флорес. „Например в проучвания 3А и 3Б имахме две различни извадки от участници с различни нива на одобрение на убежденията за конспирация.“„Наблюдавахме, че за извадката с по-ниски убеждения за конспирация възприемането на факта, че хората, с които имат връзка, са подкрепили убеждения за конспирация, намалява възприеманата удовлетвореност от връзката. Обратното беше вярно за извадката с по-високи убеждения за конспирация. Това предполага, че въпреки обобщената заклеймяваща стойност на конспиративните убеждения, последните могат да бъдат и част от основата на някои междуличностни отношения, в които хората споделят сходни конспиративни светогледи.“Изследване 4 се фокусира върху това как конспиративните убеждения влияят върху първите впечатления в контекста на потенциални нови взаимоотношения. Това изследване беше поставено в сценарий за онлайн запознанства, за да се види как изричното одобрение на конспиративни убеждения може да повлияе на хипотетичната удовлетвореност от отношенията с непознати. Общо 467 неомъжени участници от Съединените щати бяха набрани чрез Prolific.
На всеки участник беше показан имитационен профил за запознанства (мъж или жена), който включваше обща информация за хобитата и интересите на лицето. Профилите се различаваха и по един ключов аспект: в едно от условията профилът включваше изявление, подкрепящо конспиративна теория за президентските избори в САЩ през 2020 г. („Изборите през 2020 г. бяха фалшифицирани“). В друго условие профилът съдържаше изявление, отхвърлящо конспиративната теория, а в контролното условие не се споменаваше нищо за конспиративните теории.След като разгледаха профила, участниците бяха помолени да оценят доколко удовлетворени според тях биха били отношенията им с лицето, като използваха модифицирана версия на Скалата за оценка на отношенията. Участниците попълниха също така мерки за собствените си убеждения в конспирацията и политическата си ориентация, за да се контролира всяка потенциална политическа пристрастност в отговорите им.
Резултатите показаха, че участниците са очаквали по-ниско удовлетворение от връзката с човек, който изрично е подкрепял теория на конспирацията, в сравнение с тези, които или са отхвърляли теорията на конспирацията, или не са я споменавали. Този отрицателен ефект е най-силен сред участниците с по-слаби убеждения за конспирацията. Интересно е, че собствената политическа ориентация на участниците не е оказала съществено влияние върху тези резултати, което предполага, че ефектът от убежденията в конспирацията върху удовлетвореността от връзката се простира отвъд обикновеното политическо съответствие.В обобщение, „в нашите проучвания установихме, че ако човек възприема другия човек във връзката като вярващ или изрично подкрепящ теориите на конспирацията, първият вероятно ще възприема по-ниска удовлетвореност от връзката и другия човек като по-малко близък, в отношенията и нагласите“, каза Торибио-Флорес пред PsyPost. „Ако обаче двамата души във връзката споделят вярата в теориите на конспирацията, възприеманата удовлетвореност от връзката вероятно ще бъде сходна и дори може да се подобри, придружена от възприемането на другия човек като по-близък в относителен и нагласов план.“
Макар че констатациите дават важна представа за връзката между убежденията в конспирацията и удовлетвореността от връзката, проучването - както всички изследвания - има ограничения. Едно от основните ограничения е, че много от проучванията разчитат на хипотетични сценарии. Това внася известна доза спекулация в изводите, тъй като хората невинаги могат да действат в реалния живот по начина, по който са предвидили, че ще действат в проучването.„Може да се счита за предупреждение фактът, че нашите проучвания не изследват пряко ефекта на убежденията за конспирация върху удовлетвореността от връзката (например чрез експеримент, при който едната част от връзката е убедена да подкрепи теориите за конспирация), поради методологични ограничения и етични причини“, отбелязва Торибио-Флорес. „Вместо това доказателствата, които предоставяме, се основават на възприятията и хипотетичните преценки на хората за това какво представляват убежденията за конспирация и как те очакват те да повлияят на междуличностните им отношения - възприятия и преценки, които вероятно се основават на предишните отношения и опит на хората.“
„Обърнете внимание, че изследванията в областта на междуличностните отношения многократно са показвали как възприятията, нагласите и преценките на хората все още са ценна информация за прогнозиране на удовлетвореността и успеха във взаимоотношенията, тъй като индивидите обикновено оперират с представи за своя контекст (например дали мисля, че приятелят ми вярва в теориите на конспирацията), а не с обективна информация за този контекст (например дали приятелят ми действително вярва в теориите на конспирацията). Във всеки случай смятаме, че за бъдещите изследвания е важно да се осигурят допълнителни доказателства чрез по-директни методики (напр. извадка от опит с диадични взаимоотношения).“Проучването отваря вратата за по-нататъшно изследване на това как съгласуваността на нагласите и споделените убеждения оформят нашите социални връзки, особено в свят, в който дезинформацията и конспиративните теории са все по-разпространени.
„Първата ни цел беше да създадем осведоменост за потенциалните последици от конспиративните убеждения в най-първичната тъкан на нашия социален контекст, а именно нашите междуличностни отношения един с друг“, обясни Торибио-Флорес. „Надяваме се да постигнем този резултат сред широката общественост, но също така и в академичната общност, за да вдъхновим по-нататъшно изследване на последиците от конспиративните убеждения върху взаимоотношенията между хората.“„Втората цел би била да се проучи допълнително какви социалнопсихологически механизми участват в последиците, които убежденията за конспирация могат да имат върху взаимоотношенията. Разбирането на това, което се случва (и как се случва) на индивидуално/релационно ниво, може да помогне да се разберат и други социални и политически последици от конспиративните убеждения.“
Comentários