Интервюто е с Дариус Викили (Darius Vikili, Trash Heroes), един най-известните природозащитници в Азия, швейцарец, живеещ в Тайланд, един от основателите на Trash Heroes, НПО с офиси в Швейцария и САЩ, притежаващ също така бар с книги и каузи на централна локация на плаж в една от най-скъпите екзотични дестинации – остров Ко Липе. Той самият вече е ангажирал хиляди хора, от различни места по света, с каузата да пазим природата. Дариус е и партньор на българската Фондация Арт Ангел в един доста интересен проект, за който тепърва ще се говори. Интервюто е с един свободен човек, който разбира че промяната сме ние. А пък и постигането на въглеродната неутралност е една от най-актуалните теми в последната седмица. Надежда дадоха САЩ с присъединяването отново към Парижкото споразумение и целта през 2050 година емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове да бъдат уравнени с тези които природата абсорбира. Това е важно, защото ние все по-силно усещаме промените в климата, все повече случаи на суша, която води неименуемо до глад, поройни дъждове и съпътстващи наводнения и свлачища, силна жега и изпепелителни пожари. Повишава се морското ниво, киселинността в океаните, гори се изсичат, изчезват животински видове. Но трябва да има и процес отдолу, разбиране от хората, колко е важна природата и как ние сме част от нея.
Дариус Викили
Как се отразява пандемията върху природата?
Националните паркове никога не съм ги виждал толкова чисти. Миналия месец, въобще никакви боклуци не събрахме. Поне за година, ако не океана поне плажовете се поизчистиха.
А на животните, как им се отразява липсата на туристи?
Рибата е много. На един близък туристически плаж през деня се разкарват костенурки, това което не можеше да се види преди. Те вече са се настанили на местата на туристите. Животни, които преди се показваха само през нощта, сега спокойно се разхождат през деня.
Каква е връзката между теб и природата, защо ти пука за нея? Каква е твоята философия?
Планетата е наш дом. Как да започна за него? Зависи колко си религиозен. Знаеш ли, за мене в природата можем да видим Бог, в истинският му образ. Ние де факто, притежаваме божественото. Ако нараняваме природата, ние го причиняваме на самите себе си. Ако искаме да водим добър живот, добро трябва да ни бъде и отношението към природата. Ако разрушаваме океана, ние разрушаваме себе си.
Това означава ли че трябва да приемем природата, като нещо свещено?
Със сигурност. Тя е както за много хора това което е църквата, храма или джамията. Тя за мен е най- свещеното място, най- големият храм. Трудно ми е да намеря дума на английски за да ти дам обяснение. Всичко, което се намира в нея е свещено.
Кога се влюби в природата, кога разбра това че ние трябва да се грижим за нея?
Като малко момче. Аз съм от Швейцария, израснал съм там и тогава възрастните в действителност ни говореха, че трябва да се грижим за природата, че ние сме част от нея и така нататък. Но от друга страна, ние сме толкова големи консуматори, че спокойно може да се каже, че това което ни се казваше ми се струваше малко хипократско. Да семейството ми казваше, колко е важна природата, но в същото време, когато отидеш в магазина виждаш толкова много вещи и просто можеш да купиш всичко което ти се прииска. Но погледни сега младите хора, дори и да могат да си позволят толкова много вещи, имат толкова възможности, такава реална власт, те не са щастливи.
Какво смяташ за това чувство че сме „господари“? Че притежаваме и природата, наша си е територията? В Западния Свят битува схващането, че ние сме хазяите на природата. И дори това схващане с грижата, не ни ли прави откъснати от нея?
Хората и тук мислят по същия начин, служи за задоволяване на потребностите основно. Но определено ние не сме господари, ние просто сме част от нея. Приятели, които се нуждаят от нея.
Не е ли това и урокът, който трябва да научим от тази пандемия?
О, да, до този момент доста леко и тактично. Но може да ни се наложи да учим от втори урок, който да бъде доста по-суров и поучителен и да ни покаже, че не я притежаваме по никакъв начин. Ако трябва да приемем това повествование, ние сме просто деца.
Говориш като свободен човек. Тук в моята част на Европа се опитваме да решаваме проблемите технократски, машинно. Използваме постоянно понятията фондове, бюджет. Ние сме сковани, всичко идва някъде отгоре. Държава трябва да направи това или трябва да направи онова. Лека полека загубваме човешкото отношение, невидимата връзка. А ти ги правиш нещата сам, от теб самият идва инициативата. Работиш от вторник до неделя, а в понеделник се грижиш за природата, чистиш плажове, ангажираш много хора около себе си с това, служиш за пример и вдъхновение. Каква е разликата между правителството и свободния човек?
Държавата обикновено работи чрез принудата, тя заставя хората да правят определени неща. Слага правила. Но за това, за грижата, за любовта, трябва да има разбиране за природата. Трябва да идва от вътре, от нас самите. Природата не е куче, което смятаме че притежаваме и можем да дресираме да бъде послушно. Тази пандемия, ако ни учи нещо друго е до колко сме свикнали всичко да е подредено в живота ни, най- малкото разбъркване и ние вече сме толкова притеснени. Това показва, че имаме нужда да се променим, нямаме нужда от някой да ни казва, какво трябва да правим, нужно ни е да бъдем по-самостоятелни. Трябва да се фокусираме върху неща, които ни правят истински щастливи и ни водят към пълноценен живот. Щастието не е във втората или третата кола, няколко къщи, няколко килограмова златна верига около врата, възможноста да вземеш самолет и да отидеш за уикенда на парти в Лондон или на пазар за събота в Милано. Щастието е в простите неща, да виждаме красотата около нас, да можем да виждаме съществата, хората зад обвивката. Малко може да ни даде хубавият живот, защото вещите запълват само това отвън. Вещите се превръщат в обвивка на празнотата вътре в нас, която същевремено ни пречи да бъдем част от света наоколо. Още една причина да смятам правителството за безполезно, защото това е нещо, което ние самите трябва да проумеем за собствения си живот. Това не можем да го предадем на някого и да му кажем, ти трябва да го направиш заради мене. Надявам се след всичко това, правителствата също да се замислят малко повече.
Добре, как да се справим с желанията? Ние имаме толкова много и искаме нещо постоянно, ново, повече. Какъв е твоят съвет, как да ги спрем?
За мен причината е в това че не сме част от природата. Вече не живеем като големи щастливи семейства, живеем в малки апартаменти, сами. Погледни в природата. Птици, риби, как живеят те. И накрая, ни е някак празно и ние започваме да искаме любов. А самата природа е любов. В този момент религиозните хора ще направят сравнението с Бог.
Каква е идеята за Природата в Тайланд. Как хората я чувстват сега.? Чувството за свещеност?
Съвременните хора, до голяма степен я възприемат като ресурс. Младите се интересуват основно от технологии. Последните 100 год. обикновените хора, не само в Тайланд, но и наоколо. Това тук бе Райската Градина, а колко тропически гори бяха унищожени, живот. Не говоря за онова Мики Маусово възприятие за живот, а за пъстротата от живи същества. Истински живот, който може и да бъде опасен, но там е и красотата, която ни напомня че не сме безсмъртни. По този начин ние оценяваме собствения живот. Това е начина, по който се възприема красотата в природата тук, когато живееш в гората можеш да срещнеш тигър и да настъпиш кралска кобра. Има истории за тайландски крале, които в миналото са изпращали лечители в гората за да помогнат на болни хилядолетни дървета. Има един съвременен тайландски поет, който пише за природата и задава същите въпроси, какво се случи?
Присъства силно немско влияние в Тайланд, последните 60 години. Реализирани са над 300 проекта в сферата на екологията, възобновяемата енергия, опазване на природата. Те са движеща сила зад многобройните национални паркове, в момента 30% от територията на Тайланд са национални паркове. В общи линии Тайланд почти изглежда като Германия, там са 30% гори, а при вас са 30% защитени територии. Не е ли това промяна отново към доброто старо, което променя разбиранията за природата?
Това до голяма степен е и свързано с кралското семейство. Предишният монарх, Пумипон Адулядет (роден в САЩ, но родителите му се преместват в Швейцария, докато то е още бебе, където специализира в колежа Френска литература, Гръцки и Латински, след това завършва Науки в Университета в Лозана), има огромно влияние върху устойчивото развитие и опазването на природата в Тайланд. Новият монарх, Маха Вачиралонгкорн, съм сигурен че ще продължи работата на баща си. Всъщност всички национални паркове са собственост на кралското семейство. Бракониерството, незаконната сеч, корупцията е проблем сред обикновените хора. Даже наскоро имаше история за едни местни жители, които с цената на живота си защитавали гората от незаконно изсичане.
Виждал съм много свещени дървете из Тайланд. И малките импровизирани храмове около тях, на който хората оставяха храна или палеха свещи. Обожавах ги, за мен това беше част от това специално отношение към природата.
Това е Будисткият Тайланд, и неговото свещено отношение към природата.
Какво мислиш за глобалната политика и за надигащата се зелена вълна. Всички говорят в момента за желанието емисиите да бъдат сведени до 0 през 2050. Дори Байдън, едно от главните му послания бе с опазването на природата и връщането на Щатите към Зелената Сделка. Мислиш ли че е възможно да постигнем всички тези добри намерения до 2050?
Труден въпрос. Дори една четвърт от това което говорят да постигнем ще е голям успех. Ако хората, също разберат че трябва да правят неща за да опазим природата, какво в действителност ни е нужно, че това е бъдещето на децата ни?
Добре, защо има опозиция на тези процеси? Има хора от другата страна, които отричат глобалното затопляне, отричат замърсяването, нуждата от съхранение, те постоянно говорят, че всичко това е конспирация, защо го правят?
Общественото мнение е възможно да е заради наивност, но да отричаш замърсяването, просто са слепи.
Те отричат дори науката, отричат едни от най-просветените ни съвременни умове, като просто казват че говорят лъжи и че им пречат да си вършат бизнеса? Всичко заради парите ли е?
Възможно да е добрата стара алчност зад всичко това. Просто не могат да се откажат от някои неща, които да бъдат за всички. Това не е конспирация, просто искат повече заводи, повече печалба. Дори глобални лидери, искат да си копаят, където си поискат, и да правят каквото си поискат. Там и за тях приключват международните закони. Да една страна може да решава дали да яде пикантна храна или не, но не може да се отделя от останалият свят, още повече когато става въпрос за природата, която е дом за всички нас, както и за хората. Такива решения, трябва да се вземат от всички, като един. Не можем да казваме че не ни пука за другите, това е абсурдно.
Има ли надежда, за нас хората?
Трябва да има, не можем просто да се предадем. Просто трябва да сме активни граждани и да не разчитаме само на правителства и закони.
Имаш перфектна локация, на централния плаж до пешеходната улица. Защо ти е всичко това с тази природа? Защо не направиш мястото една модерна локация, махни ги тези книги от стената, сложи уиски и водка на тяхно място?
Да сложа уиски на мястото на книгите? Не, не, живота не е това. Важното за мен е преживяването, да изпиташ себе си. Определено книгите, четеното, писането, това е пътешествието към душата, към себе си. Това е форма на медитация. Чрез тях, ние откриваме себе си.
Добре, щом няма да махнем книгите от стената, кажи ми как да намерим вдъхновение в природата, как да бъдем по-добри писатели чрез природата? Как да я направим наша муза?
Наблюдение. Безбройните структури около нас. Дори да наблюдаваш пясъка в пустинята или малките вълни в океана. Какво място те заемат в пространството. Креативноста в хармонията, в това как камъкът търси място си в пясъка. Кръговрата на живота, гъбите в основата на дървото, гнездото в короната му, силният вятър, който го събаря.
А Будизмът, с неговото постоянство, това да не ни пука кой какво е казал или мисли, да продължаваш напред, независимо от всичко наоколо. Това помага ли ни да сме по креативни?
Веднъж попитах един човек, какво е Будизъм. Той ми даде много простичък отговор: „Да мислиш добро, да говориш добро, и да правиш добро.“ Това може да ни помогне да бъдем креативни (на английски означава също съзидателени), защото противоположното е негативен, разрушителен, да разрушаваме нещата около нас.
А за прословутото его, възможноста да поставим Аз-а настрани, да можем да излезнем извън него и да имаме възможност да наблюдаваме обективно света около нас?
Това е този центризъм, Аз, всичко е около нас и само за нас. Но всъщност ние имаме всичко, носим всичко във себе си. Другото е илюзия.
Последен въпрос. Дай ми отговора си като готвач. Правиш в действителност доста вкускни неща. Спомням си тайската паста, с която няма как да не си оближеш пръстите. Но кажи ми твоята рецепта за щастие, как да бъдем щастливи?
… Просто да бъдем… Това е… Не да искаме да бъдем или да бъдем, защото искаме, а простичко… Да бъдем.
Comentários